Обожавам да сядам сама на кафе понякога. Трябва ти само една хубава книга, лаптоп или пък просто кафе, за да останеш насаме със себе си, без да си сам.
Това му е най-хубавото – докато релаксираш и слушаш мислите си, срещаш толкова хора, които носят толкова различни емоции, излъчване и настроение, че няма как да не полюбопитстваш и да не се заслушаш в думите им…
Наскоро пак го направих. И знаете ли? Този път ми стана тъжно. Имаше една дума, която буквално ми се наби в главата – пари. „Нямам никакви пари?”, „Иска ми се да ти услужа, но и аз нямам никакви пари.”, „Абе, май трябва да напускам, фирмата отива на фалит, никакви не плащат.”, „Какво стана с парите? Къде са?”….
Пари, пари, пари… И после? Чао! Искаше ми се да си го измислям, но уви – факт! Да, знам, че сиренето е с пари. И още как. Знам и че на фона на кризата няма какво да се учудвам, че всички са обзети от мисълта за финикийските знаци. Или по-точно за липсата им. И изобщо не мисля, че в случая лошото е, че ги искаме или че те просто ни трябват. Лошото е, че сме им позволили да се превърнат в цел, а не в средство.
А когато това стане, срещата ти с приятел започва да прилича на състезание по оплакване на кой повече му трябват пари, вместо на приятелство.
Не ми се иска да сдухвам никого. Иска ми се да накарам поне някого да си спомни, че на света има толкова много прекрасни неща, които не струват и една стотинка. А са безценни!
Една усмивка, един мил жест, една хубава дума, приятелски разговор, да почувстваш любовта на близък човек, да дадеш любов… Мога да изброявам до безкрай, защото това е съвсем малка част. И дори да ви звучат банално, ако се замислим, нима баналните неща не са тези, които ни карат да дишаме и които правят живота ни по-цветен?
Не мислете за парите. Те са просто хартийки. Мечтайте за това, какво искате да ви се случи и за това какво ще е усещането от него. Защото животът сбъдва мечти. Понякога дори не ни иска пари, за нещата, които се купуват с пари. Просто ни ги подарява. Въпросът е да се научим да му се радваме и да го оценяваме, дори и тогава, когато материално не е благосклонен към нас.
