Доста е странен този статут на бивши гаджета!
Разделихме се, не с добро, разбира се! Няколко пъти се молихме един на друг, но не помогна. После се плюхме и клеветихме по стените във Facebook, но и това отмина. Аз се опитах веднъж да му направя магия с един стар чорап, но май не подейства. Но сега вече съм ОК! И изобщо не преглеждам профила му, не му влизам в пощата и не му звъня от скрит номер. Напълно ОК съм!
И всичките ми приятелки знаят отлично, че вече съм го преживяла. Той също го знае. Личи си по начина, по които правя секс с него. А, да, правим секс...от време на време! Но и това ще отмине!
Както казах, доста е странен този статут на бивши гаджета! Това е нещо малко повече от познати, далеч по-малко от приятели и нещо по-близко до любовници. Общо взето, някъде по средата на нищото.
И въпреки всичко, предпочитам да си ми бивш, отколкото никой! Вярно, ти си последният, на който ще се обадя, ако спукам гума, вляза в болница или ми трябват пари. И аз ще съм последната, на която ще подариш цвете, ще заведеш на кино или на вечеря. Но и двамата отлично знаем, че миналото още пари.
Отдавна се убедих, че с теб е зле, а сега разбирам, че без теб е още по-зле. Събирахме се, разделяхме се, преживявахме се и пак се сближавахме...добре, че не се оженихме!След теб не намерих по-добър, но не открих и по-лош.
Чудя се, колко ли бивши гаджета в този момент си повтарят наум същото? Колко ли като мен си казват: „По-добре да си ми бивш, отколкото никакъв!“ Защото, скъпи бивши, по средата на нищото е по-добре, отколкото в началото или края му. Тук все още има надежда, че нещата могат да се променят...
