Не знам дали по пътя на любовните разочарования, дали по пътя на следването на някакви мечти, но зная, че някъде, по някой път, се изгубих.
Загубих се и никога не пожелах да бъда открита!
В даден момент от живота си човек осъзнава, че няма нужда от перипети, които да спомагат да върви напред по моста на сигурността, над дълбоката река от опасности, стремежи и очаквания, наречена Живот.
Човек сам избира дали може да върви по този мост сам или му е нужна подкрепа.
За мен, дали има някой до мен, не е важно. Не ми е нужен мъж, на който самата аз да съм му нужна, не ми е нужен някой, който да ме обвива с клишетата на дори за него непознато чувство, не ми е нужно някой да прегръща страховете ми, сълзите ми или разочарованията и трудностите в ежедневието ми, с ловкост на акробат и усмивка на актьор.
Разбрах, че нужна съм си само аз, защото никой друг по-добре от мен не би разбрал болките ми и никой друг, освен мен, не би измислил най-подходящия лек за тях. Разбрах това, подтикната от знанието, че хората около нас не са нищо повече от егоистично настроени личности, търсещи благото за себе си, търсещи най-полезното и колкото може повече за себе си.
Хората явно така сме устроени, макар в социално общество – да бъдем сами и неразбрани. Не очаквам онази всеотдайна, истинска, магическа любовна история, която ще пропие живота ми със смисъл, първо, защото такава не съществува и второ – защото животът ми има смисъл и така, и сега.
Не избрах да бъда сама или самотна, избрах да бъда свободна. И всеки може би трябва да осъзнае, че сам на себе си си необходим, нужен и достатъчен, само тогава някой ден ще оцениш някой друг до теб – ако си открил истинската стойност на самия себе си. Човек в даден момент не строи стена, за да очаква някой да се бори и да я събори, строи стена, защото прекалено дълго време е бил на открито под дъжда, под дъгата, под слънцето, под тъгата. Стените ни не са за разбиване, по-скоро служат за свобода, свободата на самия себе си, на своя собствен живот, свободен в мислите и действията си без да се съобразиш с желанието или нежеланието на някой, с дискомфорта, който чувствата ти му причиняват.
Най-ценното за мен – да бъда себе си в мой свят, безграничен, свободен, мечтаещ и търсещ красотата на живота отвъд стените на разочарованието и нищетата на душите около мен.
