Възпитана съм да вярвам, че „свекърва“ е мръсна дума. Майка ми направи три основни ремонта на апартамента, само и само да отложи гостуването на своята. А баща ми с времето се научи, че ако иска да яде, не трябва да я споменава за нищо на света. Същото важеше и за нас със сестра ми. Баба ми обаче беше пич и така и не проумях с какво е заслужила подобно враждебно отношение.
Преди година с моя човек взехме, че се взехме. И къде, къде...у тях много ясно. Вкъщи нямаше място, пък и пак бяхме в ремонт. Затова заживяхме с майка му. Мила жена, тиха и дресирана, абе, типична мъжка майка.
Посрещна ме с плетени от нея терлици и широка усмивка. Не ми допадна много ролята на Ния от „Железният светилник“, но си викам: „Това е жест все пак!“ С времето, започна леко да ме дразни дебненето по коридорите и следенето дали нося терличките, но пак си повтарях идеята за жеста.
Сега ще ви дам един съвет – ако ще живеете със свекървата, научете се да бъдете тихи. Защото гадинките надушват, много надушват, чуват и виждат всичко.
Най-добре сложете ключ на вратата на стаята си и я напускайте само по голяма нужда. Лейте си куршум на всеки три месеца, ако не искате да ви се присънват светещите очи на свекървата в тъмния коридор, както на мен.
Не се учудвайте ако в даден момент забележите крема си за лице на половина празен, парфюмите да ви липсват, а пресата ви за коса просто да отказва да загрява както преди. Всъщност това е халюцинация, следствие на посттравматичния стрес от светещите очи. Да не сте посмели да попитате за липсите! Усмирителна риза ли си просите?!
Трайте си, бъдете тихи и не излизайте от стаята. Чистете само когато си сигурни, че свекървата не е вкъщи. В противен случай, тя светкавично ще откликне на зова на прахосмукачката и ще долети, за да ви удари едно рамо.
Но понеже тези мили създания са вече на години и с болни гърбове, не могат да се включат в подреждането и гладенето. Но пък разчитайте на зоркото им око. Ако случайно сте пропуснали една прашинка в горния десен ъгъл на тавана, тя ще ви я посочи.
Друг съвет – купете си отделен хладилник. Ако делите общ, има сериозен риск с мъжа си да ходите вечно гладни. Не знам от къде го вадеше свекърва ми тоя апетит, но подозирах, че крие яденето в буркани под леглото си.
След една година с перманентни херпеси от стрес, суха кожа поради липсата на кремове и с разстроен стомах, най-после аз и моя човек се изнесохме в отделно жилище. Сега ми остана само спомена за скъпата ми свекървичка и едно писмо, с което ме уведомява, че края на месеца ще ни идва на гости. Така, приятели, аз започнах първият си основен ремонт.
Момичета, последният ми съвет е, никога не довършвайте ремонтите си докрай! А теб, мила „майко“, ако четеш това, искам да помоля някой ден да станеш от леглото с бурканите и да се изправиш с лице към стената. Благодаря!
Огън.
