Там където съм родена наричат великденските яйца – перашки. Бях забравила тази дума. Но след толкова години разбирам, че тя все още се използва. Сякаш времето е спряло. Но така е в малкия град, няма какво да се случи...освен да се влюбиш.
Някога мечтаехме да се махнем, да пътуваме, да живеем другаде, там където животът кипи и винаги има какво да се случи. А сега...сега мечтаем да дойде Великден, за да се върнем у дома. Само за ден, два да спрем стрелките...
И понеже е Великден и всички боядисваме детските си спомени в бащините къщи, реших да ви пожелая Весели празници с една приказка, на която попаднах в prit4ite.blogspot.com
„Имало едно време един дядо и една баба. Нищичко си нямали, освен една кокошчица. А и тя не им помагала, защото къде снасяла яйцата си все не можели да разберат.
Наближил Великден и дядото се закахърил:
-Бабо, нищичко си нямаме да сложим на трапезата!
-Празникът е в храма, не на масата - отвърнала бабата. - Но ти не се ядосвай, Господ няма да ни остави!
Да, обаче дядото не мирясвал, решил да проследи кокошката къде ще се скрие да снесе. Тръгнал подире и, а тя се качила на едно хълмче, там снесла яйчице и то се търкулнало надолу по баира.
-Стой! - викнал дядото. - Къде отиваш?
-Не се тревожи, дядо! - отвърнало яйчицето, без да спира да се търкаля. - Аз не съм обикновено яйце, а великденско. Ще имаш празник на трапезата си.
И се загубило от очите му. Търкаляло се надолу, търкаляло се и изведнъж насреща му една катеричка.
-Ей, че весело си играеш! - възкликнала катеричката. - Може ли да ти правя компания?
-Не си играя, а отивам на мисия - засегнало се яйцето. - Аз не съм обикновено, а великденско и трябва да се погрижа за празничната трапеза на баба и дядо.
-Да ти помогна тогава - предложила катеричката. - Мога да донеса орехи и стафиди от хралупата си.
-Добре! - съгласило се яйцето.
Продължили да бягат надолу по хълма и след малко срещнало едно коте.
-Вземете и мен на разходка - измяукало жално то.
-Ние не се разхождаме, а имаме мисия - важно отговорили яйцето и катеричката, - да помогнем на баба и дядо за великденската трапеза.
-И аз мога да помогна, ако ме вземете с вас - рекло котето. - Имам млекце и захар.
-Заповядай! - зарадвали се катеричката и яйцето.
Продължили да тичат надолу и нали компанията се увеличила, вдигнали такъв шум, че стреснали една полска мишка в дупката и.
-Какво става, къде сте се разтичали? - подала глава тя отвътре.
-На мисия за великденската трапеза на баба и дядо- викнали яйцето, катеричката и котето. - Ако искаш, и ти можеш да помогнеш!
-С удоволствие! - отвърнала мишката. - Мога да донеса брашънце за месене.
-Еха! - зарадвали се другите. - Вече ще можем наистина да напълним трапезата.
След малко стигнали в долчинката, а там в шумата се били заровили останалите яйца, които снесла кокошката предните дни.
-Излизайте, мързеланковци! - викнало яйцето на братчетата си. - Време е да украсим великденската маса на баба и дядо.
Затъркаляли се яйцата нагоре по хълма, а животинките им помагали, защото да се търкаляш нагоре е трудна работа. По пътя взели и продуктите от дупката на мишката, къщичката на котето и хралупата на катеричката.
Когато стигнали в къщата на бабата и дядото, стопаните запляскали с ръце от радост. После всички дружно се хванали да украсят яйцата и да пекат козунаци.“
