„Седяла си гаргата на клона. Здраво стиснала сиренцето в човката си. Приближила лисицата и безда казва дума хвърлила камък, съборила гаргата и я пребила от бой. Взела си сиренцето и пак, без да казва дума, си тръгнала. Шокирана, гаргата изтупала крилата си и възкликнала „Леле, как са ги променили тия приказки...”.
Да, приказките се промениха. Защото ние се променихме! Не е важна вълшебната история, а поуката. Да срещнеш някого, да го опознаеш, да му дадеш шанс, въпреки недостатъците и да го обикнеш. Сега е обратното. Първо те кара да се влюбиш, а после – стой и гледай. Вече няма жаби, пълно е с принцове! Докато не ги целунеш...
Винаги, когато излизам на среща имам само едно условие, ако мога така да го нарека. Човекът срещу мен да бъде естествен - без маски, без думи, които смята, че искам да чуя. Не искам да е прозрачен. Само да не създава въздушен образ, който да ми хареса. Защото после става гадно.
Все не ми се получава обаче... Не разбирам, защо мъжете се правят на перфектни, преди да ги опознаем? Омотават ни хубаво и после си показват рогата. И изведнъж същият този, който ти говореше, че държи на личната свобода, ти прави скандал, че излизаш без него. Същият този, който с удоволствие ходеше в малкте часове да вземе шоколад на своето момиче, сега казва: „Сладко ли? Айде, ще си купиш утре!”.
В един момент разбираш, че цялата му придворна свита знае за малкия белег на дупето ти. На всичкото отгоре, като истински владетел, той държи да си има харем. Полагало му се. Нормално било! Да, шокът отминава. Събираш сили и пращаш принца през девет царства в десето. Или там, откъдето е дошъл. И се молиш следващият път да ти се падне жаба.
Наясно съм, че никой не е перфектен. Аз самата имам много трески за дялкане. Обаче винаги съм истинска! Разбира се, нормално е в началото да се представиш в по-добра светлина. Нормално е да изтъкваш положителните си качества. Но не е редно да се представяш за човек, който изобщо не си. Заблудата може да бъде много жестока.
И после се питаш защо еди кой си иска да те променя или има проблем с навиците ти? Ами, нямаше да се случва, ако пред този „еди кой си” ти беше себе си. Всеки е склонен да приеме няколко лоши черти. Но да приемеш, че обичаш човек, когото всъщност не познаваш? Няма как да стане. Така че, уважаеми принцове, оставете мантиите си вкъщи и бъдете истински пред нас. Така е по-добре за всички. Ние поне нямаме време за губене!
