Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала тя такава - абсолютно независима. С което ужасно се гордеела.
Тя ставала веднага щом звъннел будилника и никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе или чай: тя дълго преодолявала зависимостта си от кофеина. И успяла, като заедно с това изключила от менюто си и всичко сладко, калорично и безполезно. Затова тя сутрин пиела вода и ядяла неподсладена и безсолна овесена каша. Тя се разделила и с приятелките си, защото не искала да бъде зависима от тях. Отнасяла се абсолютно равнодушно към шопинга и никой не можел да я обвини в това, че е способна да загуби ума си заради някакъв лъскав парцал. Да, какъв ти шопинг! Тя и по мъжете не си губела ума. От както прогонила любимия си (за малко да изпадне в зависимост от него) минали много месеци. Казано на кратко, Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем малко и... скоро ще стане Идеалната Жена.
В събота сутринта от към вратата се чул шум. Отворила. Зашеметена от умора, на прага стояла Котка. Жената ахнала, като я видяла:
- Ти?! Но... Как така? Триста и четиридесет километра?!
- Вървях в продължение на година – Котката влязла вкъщи и уморено се облегнала до крака на стола.
- Защо?
- Липсваше ми! – вдигнала очи Котката. – Не мога да живея нито без теб, нито без нашия дом, нито без нашия мъж. Между другото, къде е той?
- Но нали те изоставих при леля на село... Ти не се ли обиди?
- В началото да, - въздъхнала котката. – Но после ти простих. Разбирам те: ти толкова искаше да станеш независима...
- И станах! – гласът на Жената предателски потрепнал.
- Е, поздравления, - прошепнала Котката. – Какво да се прави. Ще си почина ден-два и ще си тръгна обратно.
През нощта Жената изплашено отворила очи – тя винаги се събуждала от някакво непонятно чувство за мъчителна и тъжна празнота в гърдите. Около сърцето й било хладно – сякаш някой бил включил вентилатор вътре в нея. По навик тя протегнала ръка за успокоение – и се натъкнала на топла козинка. Котката леко се размърдала под одеалото, наместила се под ръката и замъркала. Скоро хладният вентилатор в гърдите й изчезнал.
...Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото, след което се запътила към кухнята, предвкусвайки силното кафе с тъмен шоколад. После протегнала ръка към мобилния и задала на своя любим мъж най-важния въпрос: “Къде си?” – и това било поне за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща на кафе с приятелка. И изведнъж видяла Котката, седяща до вратата.
- Пусни ме, моля! – рекла тя.
- Отиваш ли си? – в очите на Жената заблестели сълзи. – Но сега аз не мога без теб!
- Успокой се, - рекла Котката. – Аз просто излизам да се поразходя, скоро ще се върна. Не затваряй вратата, моля те. Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти си мислеше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също независимостта – това е щастие. От това, че си имаш някой, заради когото си готов да изминеш 347 километра пеша.
И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена...
Източник: spiralata.net
