Хубаво е да се стараем да правим добро и да помагаме на другите, но много често забравяме най-важното в това отношение... А именно – да го правим безкористно! Затова прочетете тази притча. Тя ще ви напомни за това, че е важно не само да правим добро, но и начинът, по който го правим:
"Имало един човек, и той не живял много добре, лош бил. Решил обаче да върши добри дела, за да спаси душата си. Правил ги, правил, а някаква специална промяна към по-добро в себе си не забелязал, макар много да се гордял с тях.
Веднъж като вървял по улицата видял как на една стара жена от палтото и паднало копче на земята. Той си помислил :
- И какво! Копчета тя си има достатъчно. Няма да и го дам.
Но все пак вдигнал копчето, настигнал старицата, дал и копчето и забравил за него.
Когато умрял, какво да види – везни! На блюдото вляво - злото, което сътворил през живота си дърпа надолу, а на дясното – нищо, празно. И злото натежава:
- Ех, – казал си човекът – и тук нямам късмет !
Поглежда пак и какво да види – ангелите сложили копчето на везната, и блюдото с добрите дела натежало.
- И какво? Едно копче натежа над всички мои лоши дела? – изненадал се човекът. – Колко добри дела съм направил, а не се виждат!
И чул веднага ангела:
- Защото ти се гордееше с добрите си дела, и те пропаднаха! А именно това копче, за което забрави, е достатъчно за да се спасиш от гибел!“
Вижте още:
Притча за тайната на вечната любов
Притча за радостта от живота