Абстиненцията (от латинското abstinens - липсващ, отсъстващ) е доброволен отказ от задоволяването на плътски желания, вкусове и страсти, които доставят удоволствие.
Стартирам процедура по разлюбване. Готови, старт!
Преполовихме работната седмица. Едва държа очите си отворени, понеже спах 4 часа, че дори успях и да се напия подобаващо снощи. Цял ден съм разсеяна и нищо не ми се прави. Имах да превеждам няколко текста и интересното е, че го направих изключително бързо и качествено, само за да ми остане достатъчно време да прекарам деня мълчейки и гледайки в една точка. Слуша ми се музика, хубава депресираща музика... нещо минорно с елементи на жица. Веднъж да се прибера, ще си забуча слушалките в ушите и ще усиля звука докрай. Само, когато слушам музика успявам да се съсредоточа и да помисля.
От два дни спрях да му пиша и да му отговарям, съответно. Не, че му пука, нали е “bad ass” и не може да си позволи да покаже привързаност или емоции, за да не му се изсмеят в лицето. Казах си, че този път ще сложа края навреме. Когато нещо изисква прекалено много усилия за да се случи, то много често не си струва. С други думи, ако ще насилваме нещата, по-добре да се свършва, преди да е започнало. Даже, днес прочетох нещо, което точно определя ситуацията: „Връзките са като пръднята. Ако се напъваш прекалено много, може и да се насереш.”
Колкото и цинично да звучи това от устата на една млада дама като мен, няма по-точни думи, които да използвам в момента. Освен това, нека приемем, че съм цинична по природа и не ми дреме. От онези еманципираните жени, които ще ти плиснат чашата с уиски в лицето и ще го платят на бармана вместо теб, само за да те сложат на място.
Какво като много други след мен ще oтидат да го утешават? Първоначално беше добре и дори не ми дремеше. Петък вечер за последно се чухме, а след като той не дойде, аз се обадих на друг и решително започнах процедурата по разлюбването му. Решила съм да го забравя, ха!
Вече веднъж ме видя с друг под ръка, понеже пак ме остави сама и почти успя да скрие раздразнението под гъстата си брада, зад която крие и усмивките си… отива му, между другото. Трябва да призная, много добре го изигра. Перфектно изпълнение на тежкар, какъвто претендира, че е. Нека изясним нещо – аз не съм си лягала с него до сега, не защото не съм страдала от липса с кого другиго да се из*укам, а само защото той е бил по-интересен от останалите.
И все пак не можах да преспя с тоя, дето се опита да го замести в леглото ми. Но ще мога не след дълго. Целувките му имаха гаден вкус, ръцете му не ми харесаха. Забавен е и мил, не се страхува да говори с мен без да премисля сто пъти казаното и да предполага какво ще отговоря. Срещите ни не са като игра на шах, в която се стараеш да предвидиш следващия ход на другия.
Сега съм в абстиненция по този задник и нямам проблем да си го призная.
Доброволно се отказвам, но той така или иначе не ми остави друг избор. Не съм била зависима, нито пък пристрастена, но сега усещам точно симптомите на човек, който се отказва от нещо, което му носи удоволствие, но е вредно за него.
Според класификацията, наркотичната абстиненция има два компонента:
Психологична - това е силното желание да се изпита т. нар. "кик" - удоволствието от въздействието на наркотика и чувството за комфорт, и релаксация, свързани с обстановката за неговата употреба.
Физиологична - изразява се в нарушаване на нормалното протичане на физиологичните процеси в организма, в отсъствие на наркотичното вещество. Това може да бъде: чувство за болка в мускулите и ставите, при хероинова абстиненция; тремор и рязко покачване на кръвното налягане, при алкохолна абстиненция; тежка обща слабост и понижаване на кръвното налягане, при кокаинова абстиненция; и други, в зависимост от характера на конкретния наркотик.
Точно това се случва с мен! Не функционирам нормално психически и физически. Първо ми даде адреналин, после спокойствие, а накрая се почувствах зле, почти колкото да повърна... и виновна и гузна, че пак съм се поддала на желанието да си доставя доза удоволствие. И сега съм все едно заключена за радиатора и съм глътнала ключа, боря се да не посегна пак към него. Вие ми се свят, имам сърцебиене… Дано е ясно, защо го избягвам. Той е гадна цигара, досаден вреден навик… junk food.
Като онова парче на Nasekomix – Инжектирай ми любов. Пускам го…
