Пулсиращата енергия на художника

Ако сте в Ямбол или наблизо, отидете в Художествена Галерия Жорж Папазов и вижте юбилейната изложба на художника Николай Тотев! Тя ще ви развълнува, разтърси, замечтае и ще ви зареди емоционално. Нещо, от което днес всички имаме нужда!

На 9 май там се откри юбилейна, ретроспективна изложба на Николай Тотев.

 Николай Тотев е един от най-самобитните художници в България. И под самобитен имам предвид, не самоук или саморасъл, не.  По-скоро оригинален, своеобразен, дори чудноват и своенравен. Николай Тотев е дипломиран художник, който вече се наложи на художествената сцена у нас, а има и ред изложби в Европа, минали и предстоящи. Макар в картините му да разпознаваме много черти на различни художествени стилове, образността, която е създал е изцяло негова, лична , твърде характерна и разпознаваема. Както Николай Тотев  казва в интервю по БНР, Програма Христо Ботев с Радослав Чичев  - „Аз рисувам с кръв, ако в картината не видя кръвоносна система, не спирам да рисувам!” Ако спре да рисува и картината ще умре! Сърцето ще й ще спре да бие...

Тази жизненост на творбите му се дължи именно на това отношение на Тотев към света и човека! „Аз обичам хората!” казва той в интервюто. „ И съм наскърбен, когато някъде умират хора! И то нечестно! „

Тази чувствителност на художника и човека Николай Тотев е изцяло отразена в творбите му. Образите и портретите в тях страдат, гневят се, мечтаят, чувстват. Дори се радват, макар за съжаление, по-рядко...Платната и цветовете в тях вибрират. Те са експлозия от чувства и емоции. Те са откровено, чисто и искрено отражение на пулсираща нервност, която трябва да се излее, да изкрещи и след това да се култивира, овладее и придобие формата, която виждаме днес, изградена с четка, боя, енергия и страст.

Можем да обвиним Николай Тотев в липса на анатомия или перспектива . Някои от платната му изглеждат по детски нахвърляни, сякаш никога не е учил в Художествена академия, (а той я е завършил).  За разлика от други, където структурата и светлосянката са построени изцяло „по правилата”. Но тези обвинения  остават онеправдани и увисват във въздуха пред цялата негова Вселена от образи, цветове и форми, твърде специфични и само негови. В годините той е изградил „собствен изобразителен език”, който все повече се доближава до наивизма. В този език започваме да разпознаваме дори нова азбука от повтарящи се  математически  фигури и уравнения, изведени до знаци. - Визуални метафори.

В платната на Тотев няма да видим абстрактна претенция или слънчеви пейзажчета и натюрморти, подходящи за стените на банки, офиси и претенциозни частни домове! Няма да видим и нео-кубистични наклонности, въпреки, че един от любимите му художници и пример за него е Пикасо!

Но ще видим Истина! Да – неговата истина, но все пак истина. Тази истина диша, тя може да е и нашата, моята, твоята ...

Сред  галерията от образи на Тотев ще видим силна експресия, (дори експресионизъм). Ще видим крещящи птици, борещи за оскъден къс храна – дали това не е съвременната война на 21 век? Войната в Сирия ... Всъщност няма значение. Тази картина е универсалния протест срещу безсмислието на войната.

Тотев ще ни срещне  и със замечтания моряк, слезнал завинаги от палубата и живеещ със своите спомени.  И с вглъбения музикант, за който инструмента е единственият дом на тази земя, както и за Николай Тотев  платното е църквата, дома, пристана...  „Рисуването е моят живот! За мен това е мечта и тя се сбъдна! ” „Чрез изкуството аз взимам позиция” . За него изкуството е свобода. Тя е „ състояние на духа и никой не може да ти я отнеме. Но за нея трябва да се бориш всеки ден!”  Тя не е даденост. (из интервю с Радослав Чичев по БНР)

„Привет скъпи приятелю,

...Помниш бях ти обещал да ти подаря най-скъпото – Свободата...Търсих я навсякъде.

...

Обиколих  Земята стигнах и звездите. Уморен и остарял се прибрах в моя дом. Намерих я там. Пребита ДО смърт. Навярно аз самият, в изгубените вечери, съм отмъстил на най-скъпото.

...Сега я лекувам...

Един ден пак ще укрепне, ще литне разюздана. Тогава ще й дам твоя адрес. Не се плаши, покани я в сърцето си. Тя ще ти прошепне най-важното, за КОЕТО си струва да дадеш живота си. След това я пусни. Чакат я други...

                                                                 Из „Писмо до приятел”, Николай Тотев

 Открийте свободата в изложбата на Николай Тотев – Ямбол, Художествена Галерия Жорж Папазов , до 28 май, 2017.

Автор: Ани Венкова