Още си спомням думите на Никол Кидман във филма "Студената планина": " Мога да бродирам, но не мога да кърпя, мога да аранжирам цветя, но не мога да ги отглеждам."
А всеки път, когато си оправя сама изгорелия бушон, си спомням и за онези рускини от времето на Втората световна война, които били принудени да са и майки, и бащи на децата си. В учебниците по история, те са отбелязани наред с войниците герои.
Днес всяка втора жена е герой. Не знам кой внуши нелепата идея, че днешните дами са принцеси. Това че, искаме внимание и нежност от време на време ли ни прави принцеси, или може би копнежите ни някой друг да простре прането и да смени крушката в банята?
Дори учените отрекоха мъжките и женските задължения. Те отдавна са се размили някъде по пода на домовете ни. Сега потомките на тези рускини не са наричани герои, а обикновени гражданки. Сякаш да си и майка, и баща, и силна, и нежна е съвсем в реда на нещата.
Паднала ни била цената. Не, всъщност някой ни я свали, заедно със самочувствието, че струваме много повече от средновековните кралски особи. Нямаме потекло, нито прислуга, но имаме нежни ръце, които незнайно как успяваме да запазим от почистващите препарати. Имаме и свеж вид, въпреки, че често будуваме до детските креватчета. Имаме вяра в любовта, въпреки че, мъжете отдавна не са предани като руските войници. Имаме всичко, което ни завеща жената-герой от Втората световна война. Но не и медали, не и признание.
Искали сме били пари. Да, но в приказките, които сме чели и ние, и вие, пише че принцът е богат, а принцесата – красива. Не обратното. Днес обаче, ако една жена се осмели да говори за пари, моментално й се лепва етикет меркантилна. Съвременната госпожа трябва да си ги изкара сама, но и да си остане добра домакиня. Нещо като мъж-жена-свръхчовек.
Няма проблеми, господа, ще си ги изкараме, ще отгледаме децата си, ще ставаме още по-красиви и още по-силни. Но, извинете, вашата роля каква е в тази приказка? На принца, на коня или на кочияша?
