В очите на някои хора геният на Стив Джобс може и да е преекспониран. В очите на някои хора неговите високотехнологични джаджи може и да са смешни и ненужни…
Но това, което Стив Джобс всъщност остави на света, е отношението му към света. Отношението му към това да бъдеш тук и сега, да вярваш в себе си, да обичаш това, което си и което правиш и да го правиш… Няма да го забравим, защото той не само каза с думи, но и показа с дела, че когато искаш и вярваш, можеш!
Това е неговият вдъхновяващ пример. Но нека първо чуем думите ми, делата вече остават за нас. Ето и третата част на неговата реч…
„Моята трета история е за смъртта
Когато бях на 17, прочетох една мисъл, която гласеше следното: „Ако живеете всеки свой ден сякаш е последен в живота ви – един ден със сигурност ще се окажете прави!“.
Тази мисъл ме впечатли силно и от тогава вече 33 години всяка сутрин се поглеждам в огледалото и се питам: „Ако днес беше последният ден от живота ми, щях ли да направя това, което се каня да направя сега?“. И когато няколко дни подред отговорът е „Не“, знам че трябва да променя нещо. Да помня, че скоро няма да сме между живите е най-важното средство, което ми помага да взема големите решения в живота си. Защото почти всичко – всички външни очаквания, цялата гордост, целия страх от неудобство или провал – тези неща просто се строполяват пред лицето на смъртта и остава единствено истински важното. Да помниш, че си смъртен е най-добрият начин, който аз знам, за да се избегне капана на представата, че има какво да загубиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.
Преди около година диагностицираха рак в тялото ми. В 7.30 ч. сутринта ми направиха скенер, на който ясно личеше тумора в панкреаса ми. Аз дори не знаех какво е панкреас. Лекарят ми каза, че почти със сигурност този тумор е от неизлечимия тип и че ми остават от 3 до 6 месеца живот. Моите доктори ме посъветва да си отида вкъщи и приведа нещата си в ред, което на техен език означава „приготви се да умреш“. Това означава да се опиташ само за няколко месеца да кажеш на децата си всичко онова, което си мислел да им кажеш в следващите 10 години. Означава също и да се увериш, че си подредил нещата си – така, че да улесниш семейството си максимално. Означава и да си вземеш сбогом.
Живях с тази диагноза онзи ден. По-късно същата вечер ми направиха биопсия. Вкараха ендоскоп в гърлото ми, през стомаха, чак до вътрешностите ми, боцнаха с една игла панкреаса ми и взеха няколко клетки от тумора. Аз съм бил под упойка, но жена ми, която присъстваше, ми разказа, че когато погледнали клетките под микроскоп лекарите се разплакали. Оказало се, че това е много рядка форма на рак на панкреаса, която е лечима чрез операция. Бях опериран и за щастие сега съм добре. Тогава бях най-близо до смъртта и се надявам това да остане така поне за няколко десетилетия напред. Тъй като съм го преживял, сега мога да ви говоря за това с малко по-голяма увереност, отколкото когато смъртта беше само полезна, но абстрактна концепция.
Никой не иска да умира. Дори хората, които искат да отидат в рая не искат да умират, за да стигнат там. В крайна сметка, смъртта е ще е краят на всички ни. Никой не я е избегнал. И така трябва да е, защото Смъртта е може би най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. Тя прочиства старото, за да даде път на новото.
Точно сега – вие сте новото, но някой ден, не много далеч, вие също ще остареете и ще бъдете отстранени от пътя. Съжалявам, че драматизирам, но това е истината. Времето ви е ограничено, затова не го губете, за да живеете живота на другите. Не влизайте в капана на догмата да живеете според мисленето на другите. Не позволявайте чуждите мнения да заглушат вашия собствен вътрешен глас. И най-важното: имайте кураж и следвайте сърцето си и своята интуиция. Те някак си вече знаят какви всъщност искате да станете. Всичко друго е маловажно.
Когато бях млад излизаше списание, наречено „Каталог на Земята“, което беше една от библиите за моето поколение. Беше създадено от Стюърт Бранд, недалеч от тук, в Менло Парк. И той му вдъхна живот по своя поетичен начин. Това беше в края на 60-те, когато все още нямаше компютри и печатно публикуване. Тогава всичко се правеше с пишеща машина, ножица и Полароиден фотоапарат. Беше нещо като Гугъл в хартиен вариант, 35 години преди появяването на самия Гугъл. Беше идеалистично и пълно с полезни съвети и страхотни идеи. Стюърт и неговият екип успяха да издадат няколко броя на „Каталог на Земята“ и когато времето му отмина, те подготвиха своя последен брой. Беше в средата на 70-те и аз бях на вашата възраст. На задната корица имаше фотография на провинциален път в ранно утро. Такъв, по който можете да се движите на автостоп, ако се осмелите да бъдете авантюристи. Под фотография беше написано: „Останете си гладни. Останете си глупави!“.
Това беше тяхното прощално послание. „Останете си гладни. Останете си глупави!“. И аз винаги съм си пожелавал същото. И сега, когато вие се дипломирате, за да започнете живота си отначало, аз ви пожелавам същото. „Останете си гладни. Останете си глупави!“.
Благодаря ви много.
