Мразя Св. Валентин поради ред причини. Първо, тъкмо всички престанаха да се питат: „Какво прави на Нова година?“ и ето, че се започна с: „Какво прави на Св. Валентин?“. Не дай си Боже гаджето ти да е нямало пари да те изведе на ресторант и да вземеш да го кажеш. Цяла седмица ще те гледат състрадателно и ще те съжаляват.
Второ, ще призная Св. Валентин за истински празник, когато във Ватикана започнат да празнуват Трифон Зарезан. Ние, българите, имаме странното свойство да обираме където каквото видим за празнуване. Важното е да има „иху-аху“! Не, че има нещо лошо де, но нашето „иху“, често пъти прилича на циганското „аху“. В крайна сметка и в кражбата няма нищо лошо, питайте фолк певиците. Стига някой да не изпищи, че му го няма портфейла.
Трето, мразя Св. Валентин не защото съм дърта и самотна вещица. За дърта и вещица не съм съвсем сигурна, но гаранция ви давам – не съм самотна! Имам си приятел, който ме обича целогодишно, не само на 14-ти февруари. Вярно, не ми подарява плюшени мечета и огромни сърца, но тези прахосъбирачки ги намразих още от гимназията. Тогава милото ми гадже ми купуваше валентинки с джобните си, а после майка ми ме караше да ги пера всяка седмица, защото съм била развъждала паяци.
Четвърто, не понасям навалицата. Изведнъж всички се втурват да правят резервации и им светва, че са много влюбени. Това за мен означава само едно – пазарувам предишния ден, защото дори в супермаркета е фул. Такси е невъзможно да извикаш, а ако решиш да си поръчаш храна за вкъщи, ще си останеш гладен.
Пето, очакваните изненади са глупави! И ти знаеш, че довечера той ще ти подари нещо, и той знае, че тази вечер ще прави секс. За секса нямам нищо против, но както казах, момента с „изненадите“ го намразих отдавна.
Все пак, това е въпрос на личен избор и се надявам вие да сте отпразнували подобаващо! А аз поредна година изкарах съвсем обикновен ден, в който не гледах с пърхащ поглед любимия си и не му се обяснявах в любов с ясната идея, че утре пак ще се караме за глупости.
