Хубав ресторант, уютна обстановка, леки разговори, вкусна храна, свещи и приглушена светлина. И в следващия момент идва сметката, а с нея и вечният въпрос: кой ще плати?
В 21-ви век жените имат доста повече права в сравнение с предшественичките си от преди 50 години например. Те работят наравно с мъжете, гласуват и дори могат да са част от политическия живот, справят се сами с кариерата си докато междувременно поддържат себе си според стандартите налагани от всички списания, грижат се за домът си и собствените си нужди. Все пак обаче, в повечето сфери на живота равенството липсва. Жените получават сравнително по-малки заплати от мъжете и съвсем малък процент дами заемат високи управленски постове.
Въпреки това изразът „слаб пол“ продължава да се използва. Тук възниква въпроса – ако една жена е достатъчно самостоятелна, самоиздържаща се и силна, това прави ли я слаба и според кого?
Ако предпочете тя да поеме сметката, мъжът ще се почувства отблъснат и унижен. Ако приеме той да плати, това я прави слаба и допълнително добавя очаквания от негова страна за развоя на вечерта. Ако сметката се раздели по равно, в повечето случаи поне един ще е недоволен по някаква причина. Тогава къде е златната среда?
Истината е, че в някои ситуации слабия пол е много по-силен от силния, но рядко получава признание за свършената работа. Често повечето мъже са раздразнени и отблъснати от силните жени и смятат подобно разделение на силите за недопустимо.
За това дами, най-доброто решение е просто да бъдете себе си и да действате по своите правила и разбирания, докато не намерите някой достатъчно силен и разумен, който да разбира и уважава вашата собствена сила, без да се чувства застрашен от нея.
