"Ако спечеля, печеля за цял народ — ако загубя, губя само мене си." - думите на Васил Левски в писмото му до Панайот Хитов през 1868 година!
Малко е да кажем, че Левски е велик българин, той е много повече. Духовник, вярващ в една държава, в един народ, вярвал е в себе си, с чисто сърце и силна воля, да постигне мечтата си, а именно да види родината си свободна, чиста и свята! Родина, в която всички да са равни, без значение от етническите и религиозните си принадлежности!
Левски е един от малкото патриоти, с които България може да се гордее. Ако трябва да бъда честна, той е един от малкото, които ми дават повод да се радвам, че съм българка! На кого да се възхищавам сега!?
А на всичко отгоре, дори не отбелязваме истинската дата на обесването му, защото със смяната на календарите от Юлианския към Грегорианския календар се приемат поправки, според които за всички събития случили се преди 1 март 1900 г. се добавят 12 дни, а за останалите по 13 дни. И тъй като Апостола е обесен на 6-ти февруари 1873г., трябва да се добавят 12 дни, което означава, че трябва да отбелязваме паметта му на 18-ти, а не на 19-ти февруари.
Смешното тук е, че през 50-те години датата се е паднала в неделя, а на следващия ден - 19-ти февруари, вестник „Работническо дело” излиза със заглавието - „На днешния ден увисва на бесилото…”. И от тогава на сам всички отбелязват 19-ти като деня, в който Апостола е обесен, а не на 18-ти, както е редно.
И ние не знам какво отбелязваме всъщност...
На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче. Някой твърдят, че е бил предаден от съмишленици. Заподозрени са поп Кръсю (съучредителят на комитета в Ловеч) и Марин Поплуканов (председателят на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски. Според други проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична.
Левски напразно се е надявал до последно, докато са го отвеждали от Търново към София, за да го предадат на съд, че ще бъде освободен от съмишленици, при положение, че е бил охраняван само от 20 човека. И въпреки всичко Дякона не е паднал духом, бил е бодър и с присъствие на духа.
Но в мен ехтят едни негови думи към отец Тодор малко преди да го качат на бесилото: "Аз съм първият, но след мен са хиляди". Сам той не е предполагал колко е бил прав, а и не само тогава, това продължава и до ден днешен.
През 1956г. са намерени останки на скелет в църквата „Света Петка Самарджийска“ в центъра на София. Избухва спор, дали това не тялото на Васил Левски. Учените са на мнение, че не е, но според устни предания точно това е мястото на което е погребан тайно, след обесването. Останките са взети и пренесени в хранилището на Софийски археологичен музей, където изчезват безследно.
И след смъртта си Дякона не ще намери покой, и нека е незнаен гробът му, та поне едно нещо в тази държава да остане неопетнено. Нагледахме се как цигани потъпкваха гробовете на близките ни, че какво остава за този на Дякона. Нека си е таен, на никой не му е нужно да го знае. Левски е в сърцата ни и дори той да не е доживял да види родината си свободна, то създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание. Нашите герои ни дадоха примера си и умряха за нас.
“Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.“
