Не можех да го понасям повече! Този мъж не ме заслужава и добре го знаех. Изчаках да тръгне на работа, събрах си багажа, взех 4-годишния ни син и отидох при родителите си. Търпях прекалено дълго пренебрежителното му отношение и беше крайно време да започна на чисто. Майка ми ме прие с усмивка и ми каза, че винаги сме добре дошли и ще ми помага, колкото трябва, докато си стъпя на краката и започна живота си на ново. Но също така имаше молба към мен. Искаше преди да кажа на Бил, че ще подам молба за развод, да попълня един списък.
Взе бял лист и химикалка и раздели листа на две колони. Помоли ме в първата колона да напиша всичко, което ме дразни в съпруга ми. Това беше лесно! За минути попълних колоната:
- забравя годишнината ни;
- постоянно разхвърля вкъщи;
- няма добри обноски;
- не ми прави подаръци;
- не ми казва къде отива;
- не ми помага в домакинството;
- не си прави добре сметката;
- не ми споделя, не общува с мен…
Списъкът продължаваше и аз все повече се убеждавах, че нямам работа с този мъж. Попитах майка ми дали иска във втората колона да запиша положителните му черти, но за мое учудване, тя каза „не“. Накара ме да напиша как аз реагирам на всяка негова проява, която ме дразни. Това определено се оказа трудно, но бях обещала да го направя. Започнах да записвам:
- не му говоря с дни;
- крещя и чупя нещо;
- срамувам се от него и му правя язвителни забележки пред другите;
- правя се на жертва и му вменявам вина;
- плача и го обвинявам;
- злобно му казвам, че трябваше да се омъжа за друг;
- обвинявам го, че е не може да се грижи за семейството;
- обвинявам го, че крие нещо от мен и го заплашвам с развод…
Случвало ми се е дори да използвам детето. Казвала съм на Бил, че ако можех да върна времето назад, нямаше да искам дете от него. Само, за да го заболи! Това също попълних в списъка, както и още далеч недостойни реакции. Дадох го на майка ми, а тя го скъса на две и ми даде частта с моите реакции. Прочетох ги отново и се разплаках. Да, моят съпруг има недостатъци, но аз също не съм се постарала да се разбираме добре. Осъзнах каква грешка щях да допусна. Щях да оставя детето си да расте без баща, щях да напусна човек, когото обичам и на когото съм се врекла „в добро и лошо“, заради дребни неща и моменти раздразнения.
Майка ми каза да оставя сина ни у тях за през нощта, да се прибера вкъщи със списъка и отново да помисля. Послушах я, макар че знаех, че няма какво да мисля. Приготвих любимата храна на Бил и го изчаках да се прибере от работа. Той се изненада приятно, когато видя красивата маса. Седнахме и му разказах за намеренията си по-рано. А след това се извиних за всичките атаки и опити за манипулация. Извиних се, че често искам и очаквам да получа, без да давам нищо от себе си. И знаете ли – олекна ми! Не съм от хората, които се извиняват лесно, но почувствах такова облекчение и такава радост! Той също ми се извини. Целуваше ме и ме галеше, повтаряйки, как ще се старае повече и че щастието ми е на първо място за него.
От тогава всичко се промени. Недостатъците и на двамата ни останаха, но отношението към тях беше различно. И двамата проявявахме разбиране към желанията, чувствата и дори личната си свобода. 27 години съм омъжена за този мъж и все още имаме прекрасни отношения. Винаги ще бъда благодарна на майка ми и на списъка, който спаси брака ми и ме направи по-добър човек.
Твърди се, че историята е по истински случай. Но дори да не е така, е хубаво често да си напомняме, че преди да поискаш, първо трябва да дадеш! Да погледнеш себе си, преди да съдиш! Особено, когато става въпрос за най-близките ни.
Вижте още:
4 начина да останете заедно, въпреки проблемите
Брак се гради с любов, не с общи сметки
