„Ти внимавай в картинката, за да не те пратя при майка ти!”- това по принцип е женска реплика и обикновено не означана нищо важно. Но какво се случва когато той реши да я каже? Лоша работа, ето това се случва! Мъжете не са като нас.Те не губят време в празни приказки и щом е изрекъл тази прокоба, камъкът е хвърлен – връщаш се пак при мама.
Остават ти два варианта. Или да избухнеш в истеричен рев, което не ви го препоръчвам, или да си събереш парцалките, да поемеш дълбоко дъх и да си тръгнеш с достойнство. Да, трудно е, но следва още по трудната част! Как да обясниш на мама и тати, че сватба няма да има?
Няма какво да се лъжем, родителите ни преживяват разделите по-трудно и от нас самите. Бащите ни не могат да се примирят с факта, че някой е спал с малкото им момиченца и след това го е оставил. Ами факторът „Какво ще кажат хората?”. Срам!
Не ти стига, че сърцето ти е разбито и трябва да градиш живота си на ново, а и вашите с техните предразсъдъци! Те, горкичките, не могат да проумеят, че първият вече не означава последен.
Аз го преживях и искам ви кажа – тръпката е още по-ужасна отколкото, когато си тръгнах от жилището на бившия! Но си има и положителните страни. Толкова ти е гадно, че на 30 си се завърнал в бащината къща за неопределен период, че много бързо забравяш за тъгата от раздялата.
Едно разбрах, ако ще напускаш дома на родителите си, поне го направи, за да отидеш в свой собствен! Защото любов, любов, но моето винаги си остава мое, а твоето – твое.
