Съдбата на една куртизанка (част 1)

Влез през Facebook
Вход | Регистрация




 
01.00 a.m.

Колко долно е всъщност да си просто една к*рва? И колко силна е всъщност силата на страстта и копнежа? Оставяме ви да прецените сами от този текст, който разказва историята на една от най-прочутите и преуспели кутризанки и на който попаднахме в www.lifehack.bg...

Колкото по-малко страст показваш, толкова по-голяма предизвикваш” - Нинон дьо Ланкло

Нинон дьо Ланкло – може би най-прочутата френска куртизанка от XVII век – имала пълни основания да смята, че животът изобилства с наслади и развлечения. Всичките нейни любовници били със знатен произход.

Приказно богатите принцове и херцози, маркизи и графове й плащали щедро, забавлявали я със своето остроумие и интелект и я третирали като равна на тях.

Подобен живот – наситен със светски блясък и осеян с низ от шеметни развлечения – бил много по-забавен от всякакъв брачен договор. Разсъдливата жена не трябва да се омъжва без съгласието на разума си и да има любовник без съгласието на сърцето си.

Но през 1643 г. майка й внезапно умира и двадесет и три годишната Нинон остава съвсем сама – без семейство, без зестра, без близък, на когото да може да разчита. Животът е колело и всяко хубаво нещо си има край….

Обзета от паника, тя се отчайва до такава степен, че изоставя напълно досегашните си познати и постъпва в манастир, твърдо решена да изкупи греховете, натрупани заради многобройните си интимни връзки. Но както ние, българите, имаме една приказка: няма бивш наркоман, нито бивша к…..а!

Та в този ред на мисли само след година тя напуска манастира и се премества в Лион. През 1648 г. Нинон дьо Ланкло отново се връща в Париж. За нейна изненада се оказва, че не е забравена, дори напротив – тълпи от нови обожатели, както и някогашните й любовници, изпълват нейния салон, защото, тя била най-остроумната, най-духовитата и най-интригуващата куртизанка в цял Париж.

Но поклонниците на Нинон дьо Ланкло скоро откриват, че тя е променила коренно системата си за подбор на партньори и приближени.

Принцовете, херцозите и другите високопоставени придворни отново й предлагали щедро заплащане за нейните интимни услуги, но тя рязко променила правилата на играта – обявила пред всички, че отсега нататък тя ще определя кой да бъде удостоен с правото да споделя леглото й.

Само ако тя пожелаела, някой от любовниците й ще бъде приеман от нея, и то веднъж месечно. Отсега нататък така щяло да бъде и никой не ще можел да я принуди да промени решението си.

Вълка козината си мени, но не и нрава, в случая мени си само тактиката и плана….

Тези, на които разрешавала интимна близост срещу щедро заплащане, Нинон дьо Ланкло наричала „клиентите”, докато далеч по-многобройната група на компаньони, ухажори, духовни приятели и светски познати получила наименованието „мъчениците”. Те посещавали редовно нейния салон, за да се насладят на чара й и на необичайно находчивите й и поучителни, понякога дори доста хапливи остроумия, на умението й да свири на лютня. Всички посетители били уверени, че почти винаги в нейния прословут салон могат да срещнат едни от най-видните представители на политическия и на духовния елит, включително Молиер, Ла-рошфуко и Сен-Евремон.

За по-преданите и най-заслужилите от „мъчениците” се предвиждала специална поощрителна „премия”. Позволено им било да кандидатстват за най-висшата категория, наричана „фаворитите”.

Те се ползвали от привилегията да се наслаждават на нейните прелести, без въобще да става дума за заплащане, само че при изричното условие, че тя и само тя ще определя кога да бъде прекъсната тази връзка… Може би след седмица или след месец.

В много редки изключения този срок е бил удължаван повече от месец. Един „клиент” никога не можел да се издигне до ранга на „фаворит”, но всеки „мъченик” имал право да се надява, че все някога може да му се усмихне щастието, макар че нищо не му гарантирало това и не било изключено все така безутешно да чака до края на живота си.

Идеята на Нинон за радикална промяна във възгледите относно положението на куртизанките в обществото скандализирала кралицата-майка и нейните придворни дами. Но за тяхно искрено огорчение, мъжете от дворцовите кръгове съвсем не били скандализирани – напротив, сега почти се утроил броят на посетителите па салона на мадам Дьо Ланкло."


 

Коментари към "Съдбата на една куртизанка (част 1)":
 
Copyright © 2010 BEU All rights reserved. | Colocation @ Sofia Data Center RSS BEU.bg