Искрено съчувствам на хората, които във всичко търсят красивото! Те с несигурен поглед, но уверен замах разнасят всевъзможни извадки от позитивната психология, шерват ги, лайкват ги, превръщат ги в шарени картинки и ги лепят като значки по стените си.
Тези хора заразяват околните с блудкави нереални текстечта, които наричат красиви и истински. Налагат ги и им вярват, както се вярва само на учителя от сектата. Не, драги, това не е истинско! Това е художествена измислица, която покосява и отслабва имунитета на организма ви. Прави ви негодни да се справяте с грозотата, която съдбата ви поднася... защото, колкото и да не ви се иска, тя е истинска!
Всъщност, кой и кога, за Бога, ви е казал, че в живота всичко трябва да бъде красиво? Животът е такъв, какъвто е. И няма никакъв смисъл да го разтегляте, обръщате, рамкирате или оцветявате. Може и да успеете да го моделирате, но той ще е просто една утопия. Животът е такъв, какъвто е и от нас не се иска да го украсяваме, а да го живеем...
Сега най-заклетите оптимисти ще кажат: „Но дори и в грозното можеш да откриеш красивото, всичко зависи от самия теб и начина, по който приемаш света!“ Навярно сте прави, драги оптимисти, навряно сте прави. Но не забравяйте, че докато се мъчите да разкрасите грозното, контрастът на живота ви избледнява все повече, границите се размиват и накрая всичко се слива в едно бяло празно поле.
О, да, искрено съчувствам на хората, които във всичко търсят красивото. Съчувствам им, защото те никога няма да го намерят, докато не се научат да живеят и с грозното.
