Падате ли си по тайните сексуални афери?
Е, готини са! Дори да не са точно твоят тип отношения, дори да си пробвал веднъж и повече да не искаш да повтаряш. Те винаги оставят след себе си спомена за една незабравима тръпка и онова гъделичкащо усещане, че си извадил тъмната си страна на показ. Макар и само пред един човек.
Какво се случва обаче, когато те се превърнат в начин на живот? Когато станат фикс идея, която не ти позволява да си интимен с когото и да било по никакъв друг начин, освен таен. Сблъсках се с една такава история. Изживя я моя много близка позната, която попадна на много особена порода мъж…
Адамовци, които плетат тайни афери с други жени, къде сексуални, къде любовни – с лопата да ги ринеш. Но този беше по-друг вид. Нали знаете, има два типа свалячи – Дон Жуан и Казанова. Казанова обича жените като цяло и по негов си начин се отдава на всяка. Затова и жените го обичат. Дон Жуан обаче си е бройкаджия. Той не може да се отдаде на нито една жена, защото в него няма емоционален пълнеж, който да й предложи…
Е, въпросният мъж беше нещо като типа „Дон Жуан” – красавец и истински сваляч, който знае как да завърти главата на една жена и да я вкара в леглото си.
Но с едно обаче – той не парадираше с бройките си. Даже напротив. Криеше ги. И то много упорито. Дори най-близките му приятели никога, ама никога не го бяха виждали да интимничи с жена, та каму ли да покаже, че е във връзка с някоя. Само леки закачки и флирт. Това е.
Та моята приятелка се забърка с него. Правилата на играта бяха ясни – просто секс, нищо лично, без обвързване и всичко се пази в пълна тайна. Последвала близо година, в която и двамата се забавлявали с тайната си афера.
С една разлика обаче. Приятелката ми сподели. Разбира се, на хора, които са й близки, в които е сигурна и които нямат нищо общо с него. Единият човек бях аз. Не го познавах, не го бях виждала - нищо. Един ден просто се заговорих с приятелката си, разговорът тръгна към стари мои познати и се оказа, че част от тях са общи с неговите. Да, светът наистина е малък…
Е, та тя не се сдържа и му каза, че нейна близка приятелка познавала негови приятели… И край! Оттам нататък ни вопъл, ни стон от него.
Разбрах каква е цялата история чак по-късно. Дори не мога да я коментирам. Единственото ясно е, че става дума за много объркан човек със скапана психика.
Но изводът, които си направих за мен, е, че когато градиш нещо върху тайни и недомлъвки, то рухва и не остава нищо. Дори болка. Просто защото няма основа.
И знаете ли? Приятелката ми си е добре. Защото тя е честна със себе си. Не съм сигурна обаче, дали на пича му е добре. Всъщност, убедена съм, че не!