Много пъти съм чувала думите : „Ние си пасваме чудесно, защото и двамата не искаме деца“. Дори самата аз съм отричала брака и съм философствала, че нямам нерви и време да мисля за потомство. Истината обаче, мили дами, е че това са врели некипели. Кого заблуждаваме всъщност? Ние сме жени и по природа, и по дух, и по манталитет, и по физиология. Мисията ни е да бъдем майки... Все някога. И колкото и да си вярваме, че децата не са най-важното нещо на света, всяка една от нас се е представяла с голям корем. Или греша?
Искаме деца, независимо какво говорим. Няма жена, която мечтае да остарее самотна и бездетна. Но често мъжете до нас се оказват най-голямата пречка за това. Най-лошото идва, когато започваме не само да се страхуваме да говорим за появилите се у нас майчински инстинкти, но и да се срамуваме от тях.
От страх да не загубим или изплашим любимия си, който по всякакъв начин ни е показал, че не иска да бъде родител - никога, на нас ни е по-лесно да си представим живота без дете, отколкото без мъжа си. Все пак е по-лесно да се откажем от нещо, което никога не сме имали, отколкото от нещо, с което сме се сраснали.
Проблемът обаче е, че рано или късно майчинският инстинкт пак ще се появи, ще става все по-голям, а ние – все по-тъжни. Ще започнем да обвиняваме себе си, партньорът си и тайничко ще разглеждаме снимките във Facebook на родилите си приятелки. После ще обсъдим „глупавата“ им постъпка със своя човек и ще си легнем с усмивка и думите: „Тези са луди“. Но когато той заспи, ние ще будуваме и мислено ще се поставяме на мястото на „лудите” си приятелки.
Ако сте на 25 години, това не е особен проблем, защото любимият ви най-вероятно все още не е готов да поеме подобна отговорност. С времето детето ще си дойде съвсем естествено. Но ако мъжът ви е на 35 и е абсолютно категоричен, че не желае деца.... Това е проблем.
В крайна сметка изборът е само ваш. Но от мен да знаете : „Нещо, което става на сила, не е добро. За всичко човек трябва сам да узрее“. Само внимавайте, докато той узрее, вие да не презреете!
