Според една теория, ние се привързваме към половинката си, следвайки модела на собствените си родители. Тоест, отнасяме се към него така, както майка ни към баща ни и обратното. Всичко това е заложено на подсъзнателно ниво и без да искаме дори, понякога нараняваме човека до себе си, отново по родителски пример.
Според Боулби и неговата „Теория на привързаността“ ние обичаме и градим връзки по три основни типа. Ето кои са те.
Сигурен тип
Той се характеризира с доверие и взаимна близост между двамата партньори. Хората, които целят подобни взаимоотношения, обикновено са отгледани в много здрави семейства. Родителите им не са се притеснявали да демонстрират любовта си един към друг. Не са прикривали и проблемите, но са ги решавали със семейни разговори, а не със скандали или на заключени врати.
Следващите този тип на взаимоотношения, успяват да изградят дълбоко емоционални и духовни връзки и ако последва раздяла, тя не е придружена с драми и циркове. Често дори остават приятели за цял живот, защото ценят онова, което са имали някога.
Амбивалентен тип
Тук отношенията се люшкат от любов до омраза. Такива хора изпитват обсебващи чувства и са склонни да проявяват болезнена ревност и недоверие. Те се нуждаят от непрекъснато доказване на любовта и отдадеността. Живеят в страх, че може да останат сами и вярват, че за да го предотвратят, е нужно да подлагат всичко на съмнение. Те приемат взаимоотношенията между двама влюбени като опасна игра, в която единият винаги е прецакан. И за да излязат победители, издигат стени и изневеряват, за да се застраховат или, за да не изглеждат глупаци.
Избягващ тип
Хората, следващи този тип, обикновено са деца на разведени родители. В детството си са преживели големи драми и катаклизми, и така са се научили, че не трябва да се доверяват току така.
Тези хора обикновено се държат студено и с безразличие и с досада търпят любовните обяснения и клетви. Целта им е да докажат най-вече пред себе си, че са силни и могат да понесат всеки удар. Но студенината им обикновено отблъсква другия и изходът е повече от ясен - раздяла. По този начин те, без да искат, предизвикват съдбата на родителите си. Страданието е силно, защото тайно са се надявали да бъдат опровергани.
