Много е тежко да разбереш, че някой близък ще си отиде от теб съвсем скоро. Болката от загубата е неутешима и всяка минута се питаш – ЗАЩО?
Такава е и историята на Лорън Уат, когато английският ѝ мастиф Жизел е диагностициран с тумор на костите.
Лорън е съкрушена от новината, че на най-близкото ѝ същество му остават само няколко месеца живот. Жизел е била със стопанката си от малко кутре. От преместването на Лорън от Тенеси в Ню Йорк, когато е била в университета и след това: „Това куче е не само най-добрият ми приятел – тя бе моята съквартирантка и най-доверена приятелка.“
Начинът по-който Лорън е решила да се сбогува със своята приятелка е трогателен! Вместо двете да прекарат оставащото им време заедно унили и затворени у дома, Лорън съставя списък, в който изброява нещата, които да направят докато все още могат.
Да се возят в кану.
Да се разходят по Таймс Скуеър.
Да сготвят омари.
Да хапнат сладолед.
Да пътуват.
Да прекарат цял ден в Уошингтън Скуеър Парк.
Да отидат на парти и да се запознаят със сладко мъжко куче.
Среща с Дядо Коледа и помощниците му (мопсове).
Да открият най-добрите понички в света.
Да отидат на брега на морето през зимата.
И най-вече да се гушкат колкото се може повече.
За съжаление Жизел е напуснала този свят в началото на януари, но Лорън винаги ще има спомените си с нея, които да я карат да се усмихва, когато и стане тъжно!