„Времето е фалшиво понятие. Няма минало, няма бъдеще. Има само тук и сега” – някога мой близък ми каза това. Не го забравих. Има толкова истина в тези думи… Само че да си тук и сега ми се струваше като едно от най-трудните неща. Дали защото съм жена и просто защото съм човек? Нямам отговор.
Но попаднах на нещо,което ми даде някои отговори за това как човек може да постигне това състояние на „Тук и сега”… Вижте материала - „Да постигнеш съзнание като вода – върховният начин да се чувстваш страхотно и да мачкаш наред”, на който попаднах в www.lifehack.bg и в който се говори за това, че да уловиш мига е напълно възможно…
„Замислете се за момент какво би могло да се случи, ако собственото ви състояние на самоконтрол и справяне със ситуацията беше идеално на всички нива и по всяко време. Какво щеше да се случи, ако можехте да посветите 100 % от вниманието си на всичко, което трябва да свършите или да решите, без да си позволявате каквото и да било разсейване?
Да, това наистина е възможно…, но не винаги!
Има начин да сложите ръка на всичко, да запазите душевното си спокойствие и да свършите най-значимите неща с минимално усилие, що се отнася до целия спектър от житейски и професионални задължения. Можете да изживеете онова, което майсторите по бойни изкуства наричат “съзнание като вода“, а спортистите -„зоната”, и което е неотменим елемент от вашия сложен свят.
Най-вероятно вече ви се е случвало да попадате от време на време в подобно състояние.
„Без внимание няма живот — независимо дали става въпрос за миене на прозорци или писането на литературен шедьовър” – Надя Буланже
Става въпрос за състояние на работа, активна дейност и съществувание, при което съзнанието е напълно изчистено и се случват само конструктивни неща.
Това състояние е достъпно за абсолютно всеки и е жизнено необходимо, ако искате да се справите поне малко със сложността на живота през двайсет и първи век.
Способността ви да генерирате власт е правопропорционална на умението ви да релаксирате. И все по-сигурно се превръща в необходимо условие за висококвалифицираните специалисти, които искат да запазят равновесие и да жънат непрекъснато успехи и положителни резултати в работата си.
Опитът на един спортист
Гребецът със световна известност Крейг Ламберт описва своето емоционално състояние в книгата си „Съзнание над водата“, 1998 година по следния начин: "Гребците имат специфичен термин за това състояние без механично триене: люлка…"
Спомнете си удоволствието от люлеенето на люлката в задния двор — лек кръг от движения, при които удоволствието идва от самото люлеене. Люлката ни носи със собствен ритъм, ние не полагаме никакво усилие. Оттласкваме се леко с крака от земята, за да стигнем по-нависоко, но гравитацията свършва почти цялата работа вместо нас.
Ние не толкова се люлеем, колкото сме люлени.
Лодката ви полюшва. Това корито иска да се движи по-бързо и скоростта изтръгва истинска музика от дървото, от които е изкована. Нашата работа се свежда единствено до това да работим с лодката и да престанем да затормозяваме движението й с напразните си усилия да увеличим скоростта.
Прекалените усилия имат точно обратен ефект: убиват скоростта на плавателния съд. Опитите стават все по-мъчителни, а от мъчителните усилия всичко се проваля.
Забележете социалните парвенюта, които се опитват да подражават на родените аристократи, но въпреки всичките им усилия те никога не могат да достигнат до тяхната висота.
Аристократите от своя страна не полагат никакви усилия — те са го постигнали по рождение. Люлеенето е вид постижение”.
