Искам си Дядо Мраз! И не ми интересува, че го спрягат за комунист! И агент да беше, пак щях да си го искам. Искам си червените ботушки, печката „Диана“ и телевизора „Велико Търново 84“. Искам го, не защото предаваше страшно, а защото върху плазменият не мога да закрепя елхата.
Мразя подпухналия, зачервен, напомнящ за дърт алкохолик Дядо Коледа! Мразя, елените му и дебилните му джуджета. Мразя и „Каналето“, много ги мразя, задето изпяха „Дядо Мраз почина“! Гадните копелета сякаш изнесоха опело за погребението му и оттогава насам всички окончателно забравиха за него. Забравиха и за желанията си, онези простичките – ходеща кукла, кукла булка, камионче, пушка, ски... сега Дядо ви Коледа подарява iPhone-и, iPad-и, таблети, силикон...
Някога Дядо Мраз не беше толкова щедър. Чакаше по цял ден на опашките пред „Кореком“, за да купи куклата, после се редеше за портокали и банани, спречкваше се с някой друг Дядо Мраз от квартала за последното кило банани, а накрая пристигаше, не с хеликоптер, а с червена Жигула и носеше бананите с емоцията, с която се носи пленено вражеско знаме. А ние бяхме щастливи! Заради куклата, тази грозна гумена играчка, която сега не бихме и докоснали, заради бананите, тези банални банани, които сега приемаме за даденост и... просто бяхме щастливи. Истински!
Нямаше молове, нямаше сезонни разпродажби, нито масови истерии. Точно обратното! Като изключим разправията за килото банани, Дядо Мраз имаше изключителната дарба да сплотява и сдобрява съседи, съкооператори, братовчеди, приятели и сватове. Той успяваше, с помощта на леля Елена от първия етаж, да направи страхотна баница с късмети, с помощта на чичо Фичо от третия да изпече прасенце, да помири леля Петя и кака Мария от шестия в средата и шестия в дясно и да ни събере всички на една маса. Пред величествения „Велико Търново 84“ и елхата. Тази, която не купувахме на промоция от супера, а украсявахме с хартиени фигурки и гирлянди, изкарали ни една шестица по трудово.
Ето, затова си искам Дядо Мраз! И Снежанка. О, тя ужасно много ми липсва! Защото не пееше до истерясвяне: „Jingle bells, jingle bells, Jingle all the way“, а се усмихваше мило, в опити да скрие познатата физиономия на леличката от детската градина. Ето, затова ми липсват тези „агенти“, защото по тяхно време нито телефоните бяха толкова смарт, нито хората толкова глупави. Просто бяхме Хора!
А днес Дядо Коледа можеш да го срещнеш във всеки хипермаркет, но той не носи подаръци, той рекламира стоки! А пък Снежанка... тя отиде да си слага цици при доктор Енчев. По Коледа били на промоция!
