„Всичко е любов" е български игрален филм от 1979 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов. Оператор е Стефан Трифонов. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов.
Любовта на Радо и Албена покълва във време, в което се ражда и българският бунтар срещу лицемерието и фалша в обществото.
Ето няколко култови реплики, дошли от любовта, схващана като чиста чиста и вечна, пресъздадена според характерите на героите във филма.
„Значи за пръв път момиче да не ми се разциври. На знам к‘во да правя … и се хиля"
"Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе. Аз, ако исках любов от тебе щеше да стане, като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва, да е като дишането. Вдишваш, издишваш. Навън, навътре без да мислиш. И с нас искам да е така. Да не мисля кога вземам и кога давам."
"Държа те за ушите, за да не ми бягаш."
"Браво, ма!
- Браво я! Аз съм дете инатче и се водя само с добро.
- Кажи сега, ще играем ли?
- Чакай де, ами обяснението?
- Аз не ги обичам тия работи.
- Да, ама и аз не обичам така.
- А как обичаш?
- Ами така. Да се влюбя нещастно и после да ми е мъчно за мене си.
- Слушай, ма, рожбо... Може да не съм голям на години, само че съм си надживял живота двойно и тройно. Ходил съм с милион момичета, с жени! И на никоя не съм се обяснявал.
Затова те питам съвсем човешки, ще играеш ли с мен?"