„Не знам дали с пари се купува щастие, но със сигурност знам, че с щастие не можеш да си купиш пари” – често ми повтаряше „заможен” познат. Общо взето тезата по въпроса се крепи на две крайности. Бедните хора смятат, че в парите е щастието. Богатите – финикийските знаци не са от значение. И двете категории нямат това, което има другата. И все пак питането остава…
Най-редно е, първо да дефинираме „щастие”. Това е най-трудната част. Аз лично винаги, когато отправям пожелание, то гласи „Бъди щастлив!”. Не заради тривиалността, а защото смятам, че всеки индивидуално тълкува понятието. Болният иска здраве, бедният иска храна, самотният иска любов, богатият копнее за доверие, нараненият – за утеха.
Но да се върнем на темата. знаете ли, казват им „бабини деветини”, ама си има много истина в тях. Не случайно се предават през вековете. Една от тях е, „Нищо няма да отнесеш на оня свят”. Освен душата може би. Груба или не, истината е такава - идваме и си отиваме, живеем в делата си и в любовта на другите. И в децата си.
С риск да звуча идеалистично, твърдо заявявам, че парите не носят щастие. Или поне не за дълго. Не, че да ги имаш е зле. Напротив, пожелавам го на всеки. Но преди богати, на първо място сме хора! А за да съм по-точна, може би трябваше да кажа „Само пари не са достатъчни”. Няма как да покрият „нуждите” на душата. Тази, която ни остава, въпреки всичко.
За мен щастието е равно на хармония със себе си. А тя е навсякъде – в хубава песен, в усмивката на любимия, когато го целувате за добро утро. Не, че не се радвам, когато си купя луксозно бижу, но това не ме изпълва до онази степен, която граничи с душевното блаженство.
Стремете се към успех. Опитайте се да осигурите най-доброто за вас и семейството си. Обаче, бъдете сигурни, че жена ви ще се зарадва повече на приготвена от вас вечеря, отколкото на талон за спа. Скъпата играчка няма да компенсира липсата ви за детето. Или поне не, докато порасне.Целете се нависоко, успявайте, преуспявайте! Но, помнете, времето минава бързо. Ще дойде ден за равносметка. Нека тя не е „колко пропуснах”…
