В модерни ни, но адски забързан начин на живот, често витае една мисъл, която тук и там се осмеляват да изрекат на глас – че пренебрегваме личния си живот и нещата, които ни правят щастливи, заради професионалното израстване, социалния статус. Замисляли ли сте се, че вероятно и вие имате в обкръжението си(а може и да сте един от тях) хора, които са от години необвързани, защото наблягат на кариера? Уви, това е много често срещано явление, което обаче неминуемо води до това един ден тези хора да се събудят на еди колко си години и изведнъж да осъзнаят, че всъщност не са живели, че са изпуснали толкова много, че преследвайки щастие чрез кариера, изобщо не са били щастливи.
И това донякъде дължим на схващането, че ние сами владеем бъдещето си, че не бива да разчитаме на други хора и сами градим щастието си. Ние не отричаме това. Но, например, в книгата „Attached“ на Амир Левин и Рейчъл Хелър се говори за това, че този начин на мислене във връзките е грешен.
Те подчертават, че „редица изследвания показва, че щом се свържем с някого, ние двамата формираме физиологична единица“. Казано по-простичко, това означава, че когато един от двамата е тъжен, и другият е тъжен, когато един е щастлив, и другият е щастлив.
Всъщност партньорът ви регулира вашето кръвно налягане, сърдечен пулс и хормони. Когато той реагира, вие също го правите. В този смисъл експертите изтъкват, че „зависимостта е факт. Не е избор, нито предпочитание.“
Но колкото и да се опитваме да пренебрегнем и преодолеем ефекта от това твърдение, учените се намесват отново. Мат Либерман, професор от UCLA, казва, че мозъкът ни е създаден да се свързва и заради това не е възможно напълно да се откъснем и да пренебрегнем това.
Джон Дън е казал: „Никой човек не е остров, затворен в себе си.“
Според науката ние наистина се нуждаем от някого, с когото да споделим живота си, и тази нужда ни е генетично заложена.
Какво общо има това с кариетата?
Веднъж изберем ли специалният човек, мощни и често неконтролируеми сили нахлуват в живота ни. Не, не говорим за „Междузвездни войни“. Всъщност развиваме нови модели на поведение, без значение от това колко сме независими и какви са съзнателните ни желания.
Това обаче не означава, че за да сме щастливи във връзката си, трябва да се откажем от всички останали аспекти в живота ни като приятели, мечти и цели. Напротив.
Способността ни да действаме с размах във всяко отношение, с увереност да се заемем с останалите сфери от живота ни, идва точно от знанието, че имаме някого, на когото можем да разчитаме.
Това поведение е познато като Парадоксът на зависимостта.
Колкото по-зависими са двама души един от друг, толкова по-независими и дръзки стават те.
Всеки знае, че другият ще бъде там, до него, при нужда, че има подкрепата на другия.
Хората, които вярват, че нямат нужда от никого, че трябва да са сами, точно за да могат да постигнат целите си, всъщност са в грешка – те могат да имат и любов, и успех.
Един от най-популярните автори в литературата за самоусъвършенстване, Наполеон Хил, е прекарал 25 години в проучване на причините за успехите и провалите. Той е открил, че при всеки човек, който е изследвал, жената винаги е била мотивът за постиженията на мъжа, което потвърждава популярното „зад всеки велик мъж стои велика жена“.
Това е силата на Парадокса на зависимостта.
