Миналата седмица създателката на любимия на всички млад магьосник Хари Потър, Джоан Роулинг припомни на всички важен урок, който научаваме с натрупването на опита, но често забравяме – ако искаме да успеем в живота, трябва да приемем факта, че може да ни отхвърлят. Авторката публикува в Twitter две писма от издатели, които отхвърлят книгите ѝ под псевдонима Робърт Галбрейт.
Съвсем наскоро на българския пазар излезе третата книга от криминалната поредица за детектив Корморан Страйк, "В служба на злото", а първите две книги се радват на световен успех. Всъщност Роулинг не е единственото голямо име от света на книгите, което получава откази. В отговор на нейната публикация, Джоан Харис написа: „Аз получих толкова много откази за Шоколад, че си направих скулптура.“ И макар сега да ни звучи нереално, но световно признати писатели като Джеймс Джойс, Джордж Оруел и Джон льо Каре също са се сблъскали с многократни откази, преди най-накрая някой да обърне внимание на ръкописите им.
В крайна сметка, присъщо е на човешкото същество да не обича отхвърлянето. Едва ли има човек, който приема с лекота това, че е вложил много усилия, само за да му кажат „не“. Но опитът казва друго – ако искаш да постигнеш успех, трябва да опиташ, трябва да си готов да чуеш това „не“. Защото единственият начин да изживееш мечтите си е, ако опиташ.
Отхвърлянето не означава, че си се провалил, означава, че си опитал.
Хората имат нужда един от друг, особено в началото на развитието си. Помислете само как бебчетата се нуждаят от любов и грижа, иначе не биха оцелели. Затова и чувстваме необходимост да получаваме одобрение, да бъдем приемани от другите. Но колкото повече се нуждаем от одобрение, толкова по-тежко ще ни бъде, когато ни отхвърлят. И много повече боли, когато сме вложили сърцето си в това, което е отхвърлено. По-лесно би било да се откажем от нещо, което така или иначе самите ние не харесваме особено.
И все пак, едно е да знаем защо се чувстваме зле, когато ни отхвърлят, и съвсем друго е да спрем да приемаме така тежко ситуацията. Вместо да мислим за отхвърлянето като нещо, което на всяка цена трябва да избегнем, по-добре да го приемем като нещо, от което може да се възползваме, за да се развиваме.
Отхвърлянето помага да успеем – учим се от грешките си и се мотивираме да го направим отново, да го направим по-добре.
Но първата и най-важна стъпка е да не приемате отхвърлянето лично. Вместо да си кажете: „Какво не е наред с мен?“, трябва да отстъпите назад, да анализирате ситуацията, така че да разберете какво ви е липсвало и да го добавите.
Вижте още:
Нещо за четене: "Копринената буба"
