Франц Кафка е сред най-значимите немскоезични писатели на XX век. Роден е в Прага в семейството на търговец от еврейски произход. Според Владимир Набоков най-силно влияние върху Франц Кафка по отношение на литературния му стил е упражнил Гюстав Флобер. Подобно на френския писател Кафка си служи с езика като с работен инструмент. На българския читател Кафка е познат от „Процесът”, „Метаморфозата”, „В наказателната колония” и др. Представяме ви няколко проникновени цитата от Кафка, които ще ви подтикнат към философски разсъждения.
„Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно”.
„Всеки, който запазва способността да вижда красотата, никога не остарява”.
„Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него”.
„Всяка революция оставя след себе си само тинята на една нова бюрокрация”.
„Историята, тази героична родина във времето, днес вече не удовлетворява евреите: те са завоювали правото си на родина в пространството”.
„Понякога е по-сигурно да си в окови, отколкото свободен”.
„Какво общо имам с евреите ли? Аз едва ли имам нещо общо със самия себе си”.
„Продуктивността е да можеш да правиш неща, които не си могъл преди”.
„Не бива да се привлича вниманието на вечно жадното за мъст чиновничество. Трябва да се държим спокойно, дори когато всичко се върши противно на здравия разум”.
„Да вярваш в прогреса не означава да вярваш, че е направен някакъв прогрес”.
„Общуването с хората подтиква към самонаблюдение”.
„Започни с това, което е правилно, а не с общоприетото”.
„Страданието е позитивният елемент в този свят, макар да е единствената връзка между света и позитивното”.
„Този, който търси, не намира, а този, който не търси, бива намерен”
„Страхът е моят наркотик и вероятно най-добрата част от мен”.
„Ако вярваме силно в нещо, което не съществува, ние го създаваме. Несъществуващото е нещо, което не сме желали достатъчно”.
„Първият признак, че започваш да разбираш, е желанието да умреш”.
„Книгата трябва да ни служи като брадва за замръзналия свят под нас”.
