5-те топ книги за май

Май е месец, увенчан с едно от големите събития в света на дишащите с книгите, запалени читатели – Панаира на книгата, за 24 май. Вероятно всеки, посетил традиционното събиране на книгоиздателите, си е тръгнал като мен с няколко пълни торби. Винаги отивам с набелязани поне 3-4 нови книги, но голямо удоволствие ми доставя да изровя и от кошовете с книжки за по пет лева съкровища, които съм пропуснала преди година-две.

Така се сдобих с две от книгите на доста приятния за четене Гюнар Столесен. Норвежецът се нарежда сред модерните писатели на скандинавски криминалета с ново издание на отдавна написаната поредица за частния детектив Варг Веум. Простотата, с която Столесен реди увлекателните си сюжети и сякаш някак между другото стъпка по стъпка изгражда привличащия като магнит образ на лошото добро момче Веум, прави двете книги от поредицата подходящо четиво за любителите на скандиновското крими. "Докато смъртта ни раздели" е първата книга, следвана от "Нощем вълците са черни", а издателството е "Сиела".

Но какво ново грабна вниманието ни през май?

Джош Малерман, "Кутия за птици"

Психологически съспенс или дори хорър, който те стяга за гърлото и не те пуска, докато не ѝ видиш края. Не съм сигурна, че ще съм точна, ако някъде спомена "Пътят" на Кормак Маккарти. Малерман повежда читателя в напрегнато пътешествие из един постапокалиптичен свят. Мрачна е най-точната дума, която някак отговаря на атмосферата, която Малерман създава със своя изчистен, фин стил.

"Повечето хора не обърнаха внимание на новините. После обаче съобщенията за насилие заваляха... всичко стана реално и близко. Скоро започна да се случва с хората около нас. После интернетът изчезна. Телевизията и радиото замлъкнаха. Телефоните спряха да звънят. Всички прозорци бяха закрити, вратите – заключени....
"Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно - то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди... И настана тишина, нарушавана само от птичите песни.
Малори е сред оцелелите. Живее в укрепена къща с Момчето и Момичето. Учи ги да живеят без зрение. Подготвя ги за деня, когато ще напуснат убежището си. Тя излиза навън само за да налива вода от кладенеца в двора. Винаги е със завързани очи, винаги се спъва в неравната почва около него. Наблизо тече река. Там чака лодката - последната надежда. Дошло е времето да тръгнат. Със завързани очи. Престои им опасно пътешествие в свят, в който един поглед може да ти коства живота..."

Брам Стокър, "Дракула"

Историята на най-популярния вампир се възражда с ново издание на "Дракула", пълния текст на романа на Брам Стокър. В допълнение има и интервю с автора, публикуваната като отделен разказ първа глава от романа и 500 бележки под линия, които помагат за още по-голямо удоволствие от четенето на добре познатата история.

Туве Янсон, "Честна измама"

Може ли една измама да бъде честна? Да, в приказния свят на Туве Янсон. Ако не сте се сблъсквали със сдържания стил, с който гради образите на героите си, може да ви се стори леко предизвикателна за четене. Но "Честна измама" поставя един интересен въпрос – за двойствеността, за невъзможността да определиш човека като само добър или само лош.

"Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля. И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо – яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето – колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го заличи и най-сетне да го пречисти... Какъв покой, каква неизмеримост има в дългия зимен мрак – той няма край, попадаш сякаш в тунел, в който тъмнината ту се сгъстява в нощ, ту избледнява в здрач; чувстваш се откъснат от всичко, неуязвим и по-самотен от всеки друг път. Чакаш, притихнал като дърветата.
Казват, че парите миришели – не е вярно. Парите приличат на цифрите – в тях има нещо непорочно. Всъщност хората са тези, които намирисват, всеки си има свое скрито зловоние и при сърдития, засрамен или изплашен човек то се усеща по-силно. Кучето улавя тази миризма – то веднага надушва. Колко ли тайни щях да зная, ако имах кучешко обоняние!"

Тери Пратчет, "Смрък"

Не, няма как Тери Пратчет да не попадне в месената ни класация, а поредната история от Света на Диска няма нужда от многословно представяне. Това е Пратчет.

Ким Тхуи, "Ман"

"Ман" е вторият роман на канадската писателка от виетнамски произход Ким Тхуи, който излиза на българския книжен пазар. И тук читателят се сблъсква със стила на краткото писане, с което обаче Тхуи създава пълноценни, емоционални герои. В романа има от всичко – история за приятелството, семейните отношения, за това, че майката е тази, която ти подава ръка, за да изживееш живота, който ти е даден, а не просто ти го дава. "Ман" те поглъща, не я захващайте вечерта, ако не искате да осъмнете, отлиствайки последната страница.

"С Мама не си приличаме. Тя е ниска, а аз съм висока. Тя е с матова кожа, а моята е като на френска кукла. Тя има дупка в прасеца, а аз – в сърцето.
Първата ми майка, тази, която ме е заченала и родила, имала дупка в главата. Била съвсем млада, едва ли не момиченце – във Виетнам никоя жена не би посмяла да забременее, ако не носи халка на пръста си.
Втората ми майка, тази, която ме открила в зеленчукова градина сред насажденията от бамя, имала дупка във вярата. Тя престанала да вярва в хората, и най-вече в приказките им. Усамотила се в сламена колиба, далеч от мощните ръкави на Меконг, и започнала да се моли на санскрит.
Третата ми майка, тази, която стана свидетел на първите ми стъпки, се превърна в Мама, моята Мама. В онази сутрин на нея ѝ се приискало отново да разтвори обятия и отворила капаците на прозорците в стаята си, които дотогава стояли затворени. Видяла ме отдалеч в топлата светлина и аз съм станала нейна дъщеря. Тя ме дари с нов живот, отглеждайки ме в анонимността на големия град, в дъното на училищен двор, където другите деца ми завиждаха, че майка ми е учителка и продавачка на захаросани банани."

Вижте още:

5 вечни книги, които се четат на един дъх

Мъдри цитати за книгите, които ни карат да четем повече