Има Хора, има хора, има и хорица. И за съжаление нашата „розова” BGдействителност превърна много от Хората и хората в хорица... В едни дребни душици, които ще се избият, за да сграбчат жълтата стотинка на пътя, вместо да вдигнат очи и да Видят, че животът и държавата им може да им дадат много повече...
Защото, в колкото и манипулирано време да живеем, колкото и Европата да ни купува малко, по малко, ние сме държавата. Ние, Хората, хората и хорицата, които живеят в нея. Защото, Хора, онази отдaвна забравена по нашите ширини приказка: „Глас народен, глас Божи!” е вярна. Още по-верни са обаче думите на Ботев:
„***
Днес е Гергьовден.От овце стадо
тъй блейше вчера подир овчарят,
когато тоз цар, безгрижен, глупав,
както и сички царьове земни,
поведе стадо с кривакът хубав
и с умни псета - министри верни,
без портфейли, но и без заплата,
на кои същ цар и да погледне,
"Блазе й - би казал - живей овцата
и от народът мой по-честито!"
***
и за тез, що те мъчат, обират;
а ти им даваш потът, кръвта си
и играйш даже, кога те бият!
„Гергьовден”
Минали са толкова години, преживели сме толкова промени, а думите на Ботев звучат все тъй актуално. Но още по-тъжно… Живеем като скотско племе. Не виждаме, защото не ни показват. Уж сме Народ, а се оставяме да ни ампутират народното самосъзнание. Уж имаме глас, очи, уши, а нито надаваме вой, нито чуваме, нито виждаме… Е, нека ви открехнем за нещо!
Billa, Kaufland, Carrefour, Lidl, Metro… Какво за тях ли? Ами, нищо, освен че най-безцеремонно и необезпокоявано си ни ограбват. И, което е още по-забавно – ние старателно им помагаме да го правят.
Редим се на зверски опашки за две кисели млека (извинете – млечни продукти) за жълти стотинки, избиваме се за едно кило евтини банани… Сякаш с някаква еуфорична носталгия си спомняме за годините, когато комунистическата мелачка ни правеше на бездушна кайма. Сега това го правят пипалата на европейските интереси. С всяко появяване на някой от веригите-гиганти - Billa, Kaufland, Carrefour, Lidl, Metro, ние си викаме: „Брей, най-накрая и ние ще се циливилизоваме. Най-накрая ще влезем в тая пуста Европа”. Е, да, само дето Европата здраво ще ни го на*ука.
Billa, Kaufland, Carrefour, Lidl, Metro не инвестират почти нищо в България. Те са машини за източване на пари. Нашите пари, които и без това са ни кът. Знаете ли, че на месец те източват близо 700 млн. евро от страната? Готино, а! А още по-готиното е, че те се депозират в банки извън територията на страната. За сметка на това пък у нас Billa, Kaufland, Carrefour, Lidl, Metro минават за „огромни чуждестранни инвеститори” и като такива се ползват с изключителните облаги да „плащат” минимални данъци или дори да бъдат освобождавани за известен период от такива. Те често отчитат и големи загуби, а това отново намалява данъците, които плащат.
В чужбина търговски вериги като Billa, Kaufland, Carrefour, Lidl и Metro обикновено са позиционирани в покрайнините на града. А в България? В България, с изключение на Metro, вече почти всеки квартал разполага с огромен супермаркет на още по-супер удобно място. Да не говорим, че в центровете на големите градове вече се подвизава някоя от въпросните вериги. А това „удобство” за българския потребител убива малкия и средния бизнес в страната. Който въпреки далаверите, със сигурност не източва по такъв брутален начин хазната.
Billa, Kaufland, Carrefour, Lidl, Metro смазват и българските производители. Освен че в тях все по-малко могат да се намерят български стоки, безумните условия, на които са принудени да продават продуктите си нашите производители, им извиват ръцете. За пример – за да може да стигне стоката им до българския потребител, те трябва да платят между 30 и 40 вида такси. И то за всеки артикул поотделно! Стига се дори до абсурда, че производителите трябва да правят „подаръци” на съответните вериги. На Billa, например, един собственик на млечни продукти е бил задължен да плати 5000 лева по случай рождения ден на веригата в България.
А що се отнася до работните позиции, които се осигуряват от веригите. Те са нищожна част на фона на това, което се източва от държавата.
А държавата не само стои безучастно, но и подкрепя всичко това!
Защото бизнесът си е бизнес и в него важи правилото: „Дават ли ти, вземай!”. Пък наш’те български политици са така щедри, че чак мило да ти стане. В Полша на такива вериги им е забранено да се намират в центъра на столицата или останалите градове, в Словения същите са задължени да продават 5% словенски стоки във всичките си европейски вериги.
А какво прави нашето правителство? Лапа мухи! И не, приятели, така кризата скоро няма да свърши. Напротив – чакат ни още по-черни дни, ако не се разбунтуваме и не нададем глас. Или поне, ако не спрем да си пилеем парите в чуждите джобове…
