Г-жо Една (понеже българка не сте със сигурност),
Първо искам да Ви поздравя за страхотното писане. Браво! Виждам, овладели сте до съвършенство правилата на „новата журналистика“. Сиреч – изящен микс от ирония и шльокавица. Още от заглавието разбрах, че знаете и как се трупа трафик! Само че, г-жо Една, да си го подшушнем на ушенце, ей така, като колежки, това не е Вашата гледна точка, а на телевизора Ви, нали? Ама ние нея сме я чували и друг път. Нищо де, пак ми беше интересно... Къде, къде по-оригинална сте от Бареков. Даже си мисля, че сте новият Алеко.
Та аз, като един типичен Ганьовец, се чувствам някак длъжна да Ви отговоря. Нали, за да не е загубен този мелодичен глас в пустинята... Но понеже, както вече споменах, аз съм някакъв си Ганьо и не умея тънкостите на „новата журналистика“, ще Ви отговоря във фолклорен стил...
Бай Ганьо винаги е бил последна дупка на кавала. Каквото му свирели, това играел. Играел, ама псувал, псувал и недоволствал, че нито музиката, нито свирачите му били по вкуса. Не стига това, ами го набедили за прост. Бавно схващал стъпките, а в музиката си има правила. Но как да го обясниш на неук човек, който дори Конституцията не познава.
Минало време, има, няма 23 години и Ганьо все повече опознавал и гами, и свирачи, и музикантските им номера. И както си тропал хорото, взело, че му писнало. Събрал си чукалата и духнал зад граница. Поизмил няколко милиони чинии, поизтрил няколко десетки паркинсонови задници, но и това му писнало. После разбрал, че вместо да броди из Европа като дете в остра пубертетска депресия, по-добре да остане със своите „пълнолетни ваксинирани“ събратя. Бил чул за Левски и Ботев и техните превъплъщения, ама пред поредния „демократично“ замаскиран капиталистически режим, решил да възроди святата и чиста република, за която последните дали живота си. На Ганьо му писнало някой да крои и пренарежда и без това достатъчно объркания му мизерен животец. Предпочитал, ако ще пати, то поне да е от собствените си грешки, а не от грешките на тези, които му дърпали конците.
Днес Ганьо стърчи на Орлов мост и иска да дроби своя си манджа, па каквато излезе. „Едва ли ще е по-лоша от досегашните, дето съм сърбал.“- мисли си той.
И такива ми ти работи, драги Алеко. Ганьо стърчи и пищи, но както се казва, за бадева. Защото той е измислен герой, а неговите създатели седят на топло пред телевизора, мъдрят поредната „различна гледна точка“ и хапват хайвер за оросяване на мозъка. Те отлично занаят, че Ганьо не е нищо друго освен наивен мечтател, които още вярва в химери, световен мир, свобода, трънки и глогинки...
...А, докато интелигенцията си чопли носа и ближе хайвера, Ганьо си мисли: „Еххх, Алеко, Алеко, ако Левски имаше твоя ум и трезва преценка, дали нямаше още да си носим „здравомислещите“ потури?“. Ама какво разбира Ганчо, та той дори Конституцията не познава!
P.S. И от мен да знаете, г-жо Една, не се записвайте за народа. Най-много да Ви изяде черния хайвер и да ви омаскари. По-добре си пуснете тази песничка, пък седнете и сътворете поредната си гениална „различна гледна точка“.
От Ганьо без окови
