"Така че, Азисчо, кака, моля те, гръмни се! Защото и да се изкъпеш няма да помогне! Просто душата ти вони на гной и чалга."
Хора, осъзнайте се! Стига сте заливали с помия безспорно талантливи и успешни артисти, спортисти и музиканти, само защото са различни. И спрете да привличате светлините на техните прожекторите към себе си. Престанете с тази позорна и егоистична практика безразборно да драскате, да хулите и да окалвате, защото така всички ще се превърнем в прасета.
И не си въобразявайте, че критиката ви ще ви издигне над критикувания. В подобно комично положение попадат всички, които нямат свои изградени критерии за оценка – в случая музикален слух. Нима не е комично–смешно, да слушате някой разпален критик, който с пяна на уста критикува например Мона Лиза на Леонардо, а в същото време да знаете за него, “критикът”, че не е в състояние да нарисува дори пън?!
И моля ви! Бъдете истински хора! Не се правете на дръвници, изкушени и съблазнени от мисълта, че върху вас, дори само като подложка, ще пожелаят да отсекат нечия известна глава. Проявете човечност, толерантност, търпимост. Защото завистта и нейното дяволско отроче – злобата ерозират вашата личност, а на субекта, който се стремите да унизите. Дори му правите безплатна реклама!
Вярвайте ми! Тази крилата фраза се запомни, защото беше изречена от човек, роден като цар, който успешно се превърна в нищо, пропилявайки своя шанс, чрез делата си да прикачи към рожденото си име и епитета Велики. И колко велико и достойно, в сравнение с това, е постижението на всяко малко, родено в циганско гето дете, което въпреки всичко с труд и упоритост успее да завърши дори само основно образование.
Затова от мен ще чуете невероятното: Азисе, извиси се! И това е фраза, казана искрено от устата на професионален музикант, който се отказа от любимото поприще, заради гнусната чалга. Талантът, с който те е дарила земята на нашата обща родина, те задължава да постигнеш още много, много повече.
И накрая към Васко и към всички колеги от жанра. Ще бъда щастлив, ако ориентирате безценните си дарби към стил, който не е еднодневка, за да творите с таланта си непреходни музикални ценности. И знайте, че ако вашата музика за едни е само забава, то за цяло едно поколение тя се превръща в стил на живот. Известността и успехът ви задължават още повече да дерзаете с мисълта, че музиката ви формира в младите слушатели ценностна система, естетика и култура.
