Снощи, на 21.02.2014 г. в 21:30, българско време в болница „Лозенец“, почина великият актьор Джоко Росич. Той ще остане завинаги в сърцата и спомените на цяла България, заради огромния си талант, но и заради своята мъдрост, която не спираше да споделя с всички нас.
Споделяме ви някои от безсмъртните послания на Джоко, които милион пъти са спирали дъха ни.
„Когато една жена спре да навестява мислите ти, значи си се излекувал. Има загуби, които не се лекуват. Не е истина, че душата е безсмъртна. Всичко умира, остава само направеното, съграденото. Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата.“
„За какво му е на един мъж да прави каквото и да било в живота си, ако няма една жена до него, която да му каже – Браво, страшен си!“
„Може да звучи като клише, но е вярно: “Всяка възраст си има своята хубост”. Аз не мога да се оплача от годините си, от състоянието си. Неотдавна, като ме питаха какво е да си на 81 години, казах: това означава да си свободен, тотално свободен човек. Както никога не си бил да не зависиш от нищо и от никого.“
„Моята житейска философия се основава на известната българска поговорка "Човек може и с 2, и с 200". Затова не се оплаква от пенсията си, помества се в неговите си 2 и продължава да смята, че е галеник на съдбата.“
„Когато някой ми каже „Абе, няма вече добри хора”, това е толкова смешно, отвратително, нихилистично...“
„Днес всичко се е юрнало нанякъде. Като ми кажат „Ще ходя в Германия или Швеция”, питам „Що?”. Отговарят „Щото там е хубаво”. Чакайте, бе хора! Там не е било вечно хубаво, направили са си го. Което ще рече „Абе, копелета, дайте да запретнем ръкави, и при нас ще стане хубаво.” „
„Не сте ли забелязали, че когато някъде се решава някакъв въпрос – има една типична българска дума ‘Трябва да се…’, а никой не казва това кой, с какви средства и кога трябва да направи това нещо.”
„Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас.“
„Не може да се говори за безработица в страна, в която 40% от обработваемата земя не се обработва.”
“Тези, които отидоха в чужбина са слаби хора. Силните останаха тук.”
„България няма да се свърши, българският народ няма да се свърши, за Бога Господи”
Поклон и вечна му памет!
