Чалгата не била модел за подражание, а просто стил музика. Тя не покварявала, не възпитавала и не учела на нищо. Да, да, точно така. И това си пролича на тазгодишните балове, на миналогодишните балове, че даже и на речите на някои студенти ( ако не се сещате за коя реч става дума, може да се подсетите тук). Но чалгата не била виновна, просто каквито ни абитуриентите, такива ни и студентите, и политиците, и... звездите. Само че, драги ми, истината е, че чалгата е всичко друго, но не и МУЗИКА.
А някога нещата стояха съвсем другояче. Слушахме в захлас Кичето Бодурова и грам не ни дремеше каква е гръдната й обиколка, с кой е спала или от кой е направила аборт. Тя от своя страна също ни спестяваше подробности от това къде е прекарала лятото, колко е инвестирала в последния си клип и как се казва пинчерът й.
Някога пет пари не давахме за личния живот на хората от грамофона, защото музиката им ни говореше достатъчно. Дори обложките на плочите им бяха толкова безлични, че и самите звезди да липсваха отпред, нямаше да забележим. Някога емоциите от българската музика влизаше през ушите ни и оставаше завинаги в сърцето ни. А днес новият ултра, мега, гига як хит на Галена влиза през очите, изгаря ретините и се губи някъде из чревния тракт. Докато не се появи следващият, за да го прокара.
И може би младежите ще ме обявят за старомодна, дърта лелка, със закоравяло мислене. Но аз искам да задам един въпрос на всички вас, които така самоотвержено защитавате любимките си Преслава, Мария, Емилия и останалите безфамилни. Спомняте ли си името на 6-та песен от миналогодишния албум на любимата ви певица?
Не, не ви питам с каква рокля е била на наградите на Пайнер. Говорим си за музика!
