Утре е Денят на народните будители. И по този повод реших да ви поздравя предварително за празника с един цитат от одата на Иван Вазов -„Българският език“.
„Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.
Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки? „
Може би ще ви се стори твърде патетично, но тази ода е наистина емблематична! От една страна, показва колко недостойно браним езика си, а от друга, как всъщност сме готови да умрем за него.
Винаги съм смятала, че българинът е странно създание, когато най-мрази всъщност най-обича, когато е най-отчаян, всъщност е най-силен и когато най не заслужава, всъщност най-много иска!
Българският език пък е най-жилавото нещо на света! Оцелял е след 5 вековното Османско присъствие, оцеля и в годините на жестока цензура, тогава, когато черното, колкото и да чернееше, ни принуждаваха да наричаме бяло. Сигурна съм, че ще оцелее и днес, когато непрекъснато го пренебрегваме, повлияни от някакви моди.
Виждала съм как реве с глас български емигрант в чужбина, когато чуе родна песен и как в същото време в собствената си страна се преструва, че е забравил езика. Виждала съм и как любезничи с чужденците българинът на техен език и как след това дъълго ги псува по нашенски, но това е друга тема и там проблемът е друг.
Да,жилаво нещо е българският език! Ако друга реч беше толкова отричана от собствения си народ и в същото време толкова яростно бранена, щеше да полудее, но нашата понеже е българска - оцеля!
Как беше фразата? “ Пролет пукна... ние не.” Така е и с вярата ни, така е и с езика ни. Няма да „пукне“ скоро нито българинът, нито вярата му, нито езикът му! Честит празник, приятели!
