Един въпрос. Има ли пълно щастие?
Сигурно ще се изсмеете, ще си кажете: „Що за риторичен въпрос?” и ще заключите, че на този свят няма нищо съвършено. Но нима точно това не прави света съвършен?!
Цял живот преследваме щастието. Но какво преследваме всъщност? Щастието е най-висшата ни цел. То е нещо толкова съкровено и толкова размито. То е комплекс от нашите собствени възприятия, мисли, чувства, мечти, амбиции… То живее различен живот във всеки от нас. Защото е подчинено на същността ни.
А колко от нас си дават сметка, че щастието всъщност не се преследва. То си е вътре в нас. И не ние сме подвластни на него, а то на нас… И нима това не го прави пълно?
Когато ти си си ти, когато осъзнаеш, че най-голямата власт, която притежаваш е властта да бъдеш себе си, когато разбереш, че нищо и никой от заобикалящия те свят не ти е длъжен, когато спреш да живееш с очаквания и правиш това, което ти харесва, без корист, когато се научиш да обичаш и уважаваш себе си… Тогава ще усетиш щастието!
Тогава ще бъдеш там, където трябва, сред тези, които трябва. Тогава ще бъдеш обичан, уважаван, ще оценяваш грешките си като уроци, няма да си подвластен на лошите влияния около себе си. Ако си себе си. Ако повярваш, че има пълно щастие. И това е твоето лично усещане за щастие.
Довери му се и тогава няма да ти се налага да го преследваш. Тогава ще можеш да се наслаждаваш на това как става все по-голямо. С всеки изминал ден, с всяка изминала минута…
Понякога можеш да си мъртъв, докато живееш. Живей, освободи се и бъди себе си! Щастието не е някъде около теб, преди това то е вътре в теб – почувствай го!
