Винаги има какво да дадем, дори да нямаме нищо

Какво всъщност означава да си беден? Да нямаш пари и вещи? Това ли е?

В консуматорското общество, в което живеем, сякаш най-важното ни мерило за това кои сме и какви сме са парите, колата и скъпите ни вещи като ултра модерния смартфон, таблет и какво ли още не. Кога човекът заличи човешкото си, не, божественото в себе си, и започна да се кланя пред напечатани хартийки и пластмаса и метал, които може да си купи с тях?

Беден човек попитал Буда:
– Защо съм толкова беден?
– Не се научаваш да даваш. – отговорил Буда.
– Ами, ако нямам нищо?

Буда отговорил:
– Имаш няколко неща:

Лице, което може да даде усмивка;

Уста, която може да похвали или утеши другите;

Сърце, което може да се отвори към другите;

Очи, с които можеш да погледнеш другите с доброта;

Тяло, което можеш да използваш, за да помагаш на другите.

Така че всъщност ние изобщо не сме бедни, бедността на духа е истинската бедност.