На вечеря един от гостите счупил чашата си.
— На щастие е, — един през друг заговорили седящите на масата. Всички знаели тези знаци.
— А защо, между другото, това се счита за добра поличба? — попитал равинът.
— Не знам, — казала жената на един гост.— Може би това е старинен начин да направиш така, че неловкият гост да не се смути.
— Не, това не е обяснението, — отговорил равинът. — Според еврейската легенда на всеки човек е отпусната определена доза щастие, което той изразходва в течение на живота си. Той може да го пропилее без време, а може и да го умножи – с уговорката, че ще използва само толкова, колкото му е необходимо. Ние, евреите, казваме "на щастие", когато нещо се счупи. Но за нас това означава: колко е хубаво, че не похаби щастието си за това да не счупиш нещо. Тогава може да го използваш за далеч по-важни неща.
Вижте още:
5 неща, които никога не трябва да приемаме лично
3 важни причини да не постигаме успеха, който искаме