...Философът поставил ябълката на дланта си, повъртял я, разгледал я от всички страни и казал замислено:
– Хората смятат, че техните души са подобни на ябълка.
– В смисъл? – поинтересувал се неговият ученик.
– По-точно, на половинките им, - поправил се филосфът. – Например ето така. Той внимателно разрязал ябълката на две части и я оставил на масата. – Те имат поверие, че за всеки човек съществува идеален партньор. Преди Бог да изпрати душата в света, той я разсича на две половини, мъжка и женска. Като ябълката. И така двете половинки бродят по света и се търсят една друга.
– И се откриват?
– Как си го представяш? Каква е вероятността да се срещнат? Знаеш ли колко хора има на този свят?
– Много.
– Именно. А след това…ако се намерят, какво следва? Мислиш ли, че съставляват цялата ябълка и ще заживеят в мир и съгласие?
– Ами да. А не е ли така? – изненадал се ученикът.
– Не, не е така. – Учителят взел в ръце по половинка ябълка и ги поднесъл към лицето си. – Ето две млади души, дошли на този свят. Как постъпва светът с човешката душа?
Философът отхапал от едното парче ябълка.
– Светът, – продължил той с пълна уста, – не е статичен. А жесток. Той смила всичко под себе си. По един или друг начин. Отрязва парченце, отхапва залък или всичко смила на бебешко пюре. – Той отхапал от другата половина и за известно време замълчал, дъвчейки.
Ученикът гледал двете огризки и нервно преглъщал.
– И сега, – тържествено провъзгласил философът, - те се срещат! - и съединил двете нахапани половини. – И какво, подхождат ли си? НЕ!
– Но погледни сега, – Учителят взел още няколко ябълки.– Разрязваме още няколко наполовина и взимаме две половинки от различни ябълки – и какво ще видим?
– Те не си подхождат, – отвърнал ученикът.
– Гледай по-нататък. – Той сложил две половинки заедно и отхапал едновременно и от двете. – А сега какво виждаме? Сега образуват ли двойка?
– Да-а, – кимнал в съгласие ученикът. – Сега съответстват една на друга идеално. – Защото светът ги е захапал не отделно, а заедно!
Хората, които се обичат, се превръщат в едно цяло – заедно се радват на живота и заедно поемат ударите на съдбата, учат се да се разбират един друг, подкрепят се взаимно и се подтикват един друг към успех. А с течение на времето някои двойки придобиват дори едни и същи навици, сходни характери, и хармонично се допълват един друг.
Втората половинка не се ражда, тя става такава.
Вижте още:
10 начина, по които силните жени се справят със света
Нещата, които силните жени никога не казват
