Повечето от онова, което ми е било потребно, за да се науча как да живея, съм усвоил в детската градина. Мъдростта не е горе на върха, където блести звездната диплома, а там, в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група. Ето какво научих там: Делете всичко. Играйте честно. Не удряйте хората. Оставяйте нещата там, където сте ги намерили... Разчистете, ако сте разхвърляли. Не вземайте вещи, които не са ваши. Извинете се, когато сте обидили някого. Мийте си ръцете преди ядене. Изчервявайте се. Научете нещо, измислете нещо, порисувайте, попейте, потанцувайте, поиграйте, поработете – всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте. Когато излезете на улицата, внимавайте дали не идва кола, дръжте се за ръцете и вървете плътно един до друг. Бъдете готови за чудеса. Спомнете си първата дума, която сте научили – най-важната дума в света – ВИЖ.
Помислете колко по-добър щеше да бъде светът, ако хората приемаха като задължително правило винаги да връщат нещата там, откъдето са ги взели и да почистват мръсотията, която правят. На колкото и години да сте, когато сте сред останалите хора, е в сила правилото: дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Из ”Пилешка супа за душата”
