Искаме ли да сме еко? Какво сме готови да направим, за да станем „зелени“? Трябва ли да се откажем от тоалетната хартия и сапуна? Трябва ли от отпадъците да правим органична тор, трябва ли да напуснем града...
Не е необходимо да избягаме от цивилизацията на другия край на света и да замиришем на пор, за да помогнем за спасяването на околната среда.
Можем да бъдем еко и без да излизаме от нормалния си ритъм на живот! Да последваме опита на младата канадска журналистка Ванеса Фаркхарсън:
„Започнах тази книга някъде между вината и честността. Реших всеки ден от следващите 365 дена да правя по едно нещо, което да помогне за спасяването на природата. Идеята ми беше в края на тази „зелена“ година да заживея възможно най-екологично.
• Някои от промените се оказаха решителни - продадох колата си!
• Други, странни - изключих хладилника и фризера си, въпреки че не знаех какво ще правя с храната.
• Трети, нелепи - защо, по дяволите, трябваше да мия косата си с оцет и да ровя из боклука на съседите?
• Голямата част изглеждаха символични. Но те са малките стъпчици, които водят до голямата промяна - да спя гола, да се къпя на тъмно, да ям сладолед само от вафлена фунийка...
В края на моето едногодишно пътуване открих, че повечето от екопрактиките, с които експериментирах, станаха естествена част от моя живот.“
Книгата е забавна и остроумна. Не е нравоучителна, но кара дори и най-големия екоскептик да се замисли. Искрена, и все пак леко цинична. А за по-романтичните души, дори си има и любовна история.
И като истинска еко книга, историята на Ванеса е отпечатана върху 100 % рециклирана хартия!
