Не. Няма да ви занимавам с най-великите сърцераздирателни истории на известните личности. Няма да ви предложа и сълзлив любовен роман с извадки в кавички. Има време за тях.
Но днес ще говоря за всеки един от нас.
Защото всяка Любов е еднаква по това, че е велика сама по себе си, и, различна, защото е в сърцето на мен, на теб, на нея, на него.
Едни сега са разплакани, или весели, или тъжни, или политат в най-вълнуващите мечти за любовта.
Мисля си за всички тях. Какво ли чувстват?
Как някой току-що е избърсал сълзите, а друг сега плаче от щастие.
Някой пък се вълнува как ще потъне в обятията на любимия човек. Има сигурно и хора, които още не са познали истинската любов и се втурват към някое нощно заведение, за да получат тръпка и страст, да забравят нещо, или просто да се видят с приятели. Има и хора, които гледат телевизор, други четат книга. Или които готвят. Някои спят. А някои сънуват…
Знам обаче едно нещо за тях със сигурност. Всички те имат чувства.
Вярвам, че тяхното сърце носи дарбата да обича. В това е истинският смисъл и в празника на влюбените.
Това, че сме надарени с това – да можем да обичаме. Възможността да изпитваме Любовта.
И да, днес ще се зарадвам на валентинка, толкова пъти съм гледала как им се радват, пфу, какви глупави усмивки и лъскави дрънкулки.
Обаче искам да се порадвам на една валентинка, която в моите ръце, ще е най-прекрасната валентинка.
Защото имам сърце. Чисто сърце.