Преди известно време по-голяма приятелка ми каза, че никога няма да порасна. Тогава изгледах шокирано и за миг се ужасих какво ли означава това – че ако не порасна, може би няма да ме приемат сериозно в работата, може би няма да си намеря мъж, който да поиска да остане с мен за дълго, може би няма да ми се случи това или онова...
Няколко години по-късно разбирам какво означава това и съм благодарна, че няма да порасна. Защото да носиш детето в себе си не означава, че не можеш да отгледаш свое, не означава, че не можеш да изградиш страхотна кариера, не означава, че не мислиш насериозно за сметките, които трябва да плащаш. Нищо подобно, означава, че гледаш на света с много по-голяма лекота и си способен да откриеш много повече малки, всекидневни радости, които да те накарат да се усмихнеш.
И си способен с истинска, неприкрита радост да се насладиш на някои неща, които си правил като дете. Колко от тях все още ви карат да се усмихвате?
Да правиш балончета с дъвката
Детските години бяха онези времена, в които прекарвахме часове наред в опит да направим съвършения, огромен балон, който, разбира се, залепваше по лицата ни. Не е ли готино поне за момент да се откъснете от мислите и ангажиментите си и да се съсредоточите в гигантския балон от дъвка, а след това да го спукате със смях?
Да гледаш анимации
Том и Джери, Пинко розовата пантера, пчеличката Мая, капитан Америка, мечето Ръкспин, смърфовете, барбароните, Мики Маус, Доналд Дък, Чип и Дейл! Когато видите какви изумително грозни и страшни анимационни герои имат днешните хлапета, с удоволствие ще отделите минутка или две, за да погледате с детето си някое от онези филмчета, които гледахме ние.
Да четеш детски книжки
Един от най-приказните начини да живееш стотици животи е книгата. И макар четенето вече да се възприема по-скоро като чудатост, не спирайте да четете, не спирайте да четете и детски книжки. Да прочетеш детска книжка като възрастен не само ще те върне в отминалите безгрижни години, но и предоставя поглед върху неща и емоции, които възрастните често пропускат или просто вече са забравили.
Да мечтаеш по всяко време
Ако като възрастен мога да си позволя да се откажа от елхата или балоните от дъвка, има нещо, което никога, никога не искам да спирам да правя – да мечтая всеки ден, по всяко време. Реалността ни често е толкова сива и тежка, че това да си представим чудни картини с отворени очи е спасение, бягство от мрачното всекидневие. А да видите мечтите си сбъднати в съзнанието си може да бъде страхотно вдъхновение и подтик наистина да направите нещо, за да ги сбъднете.
Да танцуваш из цялата стая
Сигурният начин да подобриш настроението си и да забравиш поне за миг тревогите е да пуснете музиката и да танцувате. Знам, че всички са много заети, но спокойно може да го правите дори докато прибирате прането или слагате прахосмукачка, нали?
Да гледаш фойерверки
Една от нощите, които очаквам с трепет, е Нова година. Тогава знам, че градът ще засияе в истинска феерия от фойерверки, а изпитвам магично усещане да виждам цветните експлозии във въздуха. Шумът, цветовете, тъмнината на нощта, която ги поглъща, усещането за взаимност и традиция – всичко носи неподправено удоволствие. Обичате ли да гледате фойерверки?
Да украсяваш елхата
Да, ако вече имате наследници, тази задача става тяхна. Но не си забранявайте вълнението и топлата емоция, която те залива, когато се захванеш с това магично занимание – подготовката за Коледа.
Да лапаш снежинки
Едно от любимите ни неща като деца, когато завалеше сняг, беше да се въртим като луди под снежинките и да ги ловим с език. Случвало ли ви се е да го правите като възрастни? Ако не сте, опитайте – ще се почувствате освободени и поне за малко разтоварени от всекидневните грижи. Е, може би вече не издържаме на лудешкото въртене, но е истински магично да вдигнете лице към небето и да лапате снежинки на воля. Направете и снежен ангел, ще видите колко различно ще се почувствате!
Вече сме възрастни, вече сме смели, вече трябва да прикриваме малките си удоволствия, защото така се иска от нас. Така ли? А всъщност всички в някакъв момент сме децата, които просто спират и се взират в нищото, без да знаят накъде да продължат и в отчаяно търсене на мама и татко или пък най-добрият приятел, който да подаде ръка. Идва зима, ще завали сняг – защо да не излезем да полапаме снежинки или пък да си направим снежен ангел?
