Темата, която в момента е встрани от вниманието Ви, ще започне съвсем скоро да ви вълнува...
От влизането си в Европейския съюз до сега България е получила близо 10 млрд. лева безвъзмездни помощи за земеделие, за конкурентоспособност, за иновации, за природа, за бедстващи, за самотни майки, за образование, за откриване на нови работни позиции, за инвалиди, за подпомагане на малцинствата и много други. Общо взето, за всичко, което да помогне на нашата България да се развива. От тези 10 млрд. лева, едва 7 млрд. биват употребени за целта, за която са ''дарени''.
Разбира се, ако имаш сдружение, асоциация, група или друг вид законно учреждение и би искал да кандидатстваш за финансиране по проект, трябва да познаваш ''някого'', или някого, който познава ''някого''… В противен случай кандидатстваш 3 години, докато проектът ти не мине по случайност и е от тези 5 от 50, които всяка година се налага да пускат без шуробаджанащина... Е, все пак трябва да има и малко истинност, иначе народът ще се усети.
За държавната администрация нещата стоят по различен начин. В учрежденията, които трябват на властта за ''усвояване'' на субсидиите, моментално се назначава ''някой'', който помага на правителството... Но, естествено, и на себе си. И започва прането на европарите...
Аз лично имам приятелка, която преди близо 2 години кандидатства по проект за финансиране от 20 000 лева за развитие на бизнес. Нейната идея беше детска градина с домашна здравословна храна и интерактивно обучение. До този момент все още няма отговор дали проектът й е одобрен или не. Всеки път, когато се обади в посочения срок, й казват да се свърже с тях след 3 месеца. Доста хора се сдобиха с ваучери по тази програма. И сега си задавам въпроса: ''Те как успяха?''. Най-вероятно са познавали ''някого'' или са били от малкото късметлии.
Както може би сте чули или чели, напоследък има замразени проекти, опашки от чакащи българи, които са били излъгани за пореден път, отчаяни безработни, мизерстващи самотни майки, малцинства, които крадат, за да оцеляват, високи сметки за ток, убиване на българската природа и още много други, които доказват, че България не се развива, а дори деградира.
Повечето от програмите за финансиране в държавните учреждения са по няколко години. За всяка година има определен бюджет. Когато парите са разграбени и няма финансова възможност да се заплаща за целта на проекта, през последната година той се замразява. На интересуващите се от информация се казва: ''Този проект е спрян, не са ви нужни подробности. Той едва ли ще бъде възобновен тази година. И гражданинът няма какво да направи, просто се прибира вкъщи и мълчи.
Така е и с всичко останало, ако нямаш ''връзки“. В нашата България от едно известно време други начини няма – или пари, или познати. А най-добре и двете, защото като намериш ''правилния“ човек трябва да има с какво да му платиш – в детската градина, в университета, в болницата, в общината, в съда и навсякъде, където трябва да получиш дадена услуга.
Надявам се, че следващия път, когато ни се наложи да използваме познатите и парите си, ще се замислим за тези, които нямат нищо и никого, които се борят честно и вярват в светлото бъдеще. Да, наистина е по-лесно да не го правим, но нека се замислим и за самите нас – искаме ли нашата държава да е това, което е - вечно недоволни българи, подпомагащи това, което презират?
