Да обичаме, да бъдем обичани. Прекрасно е. И, знаете ли къде е обичта?!
Обичта е в жеста на един близък, който оставя последното парче торта, въпреки че така му се яде още.
В секундите, когато малкото дете се сгуши в родителя и продължи своята игра.
Когато любимият те разроши, нищо, че малко ти поразвали прическата…
Когато се обадиш на родителите си, за да ги чуеш, независимо какво ще ти кажат.
Обичта е в бутнатата непохватно чаша, заради трепета, когато любимият ти отвлече вниманието...
Когато очите се насълзяват само при мисълта някой да го няма на този свят.
В това да те попитат как си, добре ли си.
Да вървят с теб в дъжда, когато им е така студено…
Когато, докато правиш куп други неща, се сещаш на какво се разсмяхте вчера. И да се усмихнеш…
И… обичта е там, където идва от истинската любов в мислите и сърцето!!!