Дали отдаваме достатъчно значение на мощното оръжие, което има всеки един от нас – думите?
Не говоря за думите като средство да разказваме, коментираме и понякога на чаша кафе да клюкарстваме. Истината е, че с думите ние предизвикваме емоции, емоциите – спомени, а спомените – нагласа.
Направих си експеримент. В кварталното магазинче, където често пазарувам, постъпи нова касиерка. Недоволството сякаш извираше от нея - от действията, мимиките, думите или от липсата на такива. Започнах всеки път, когато пазарувам, да се усмихвам, да я поздравявам учтиво, понякога и правех комплимент. В началото нищо, но аз не спирах. След няколко дни получих „заслужено” леко разтягане на устните, а след седмица тя грейваше само с влизането ми в магазина.
Вчера ми каза: „Така ще те запомня, винаги усмихната и лъчезарна”. „Не” – отговорих и аз – „Ще ме запомниш с това, че карам теб да се усмихваш”. И тя ме разбра...
Нека погледнем и по-глобално. Ако кажем мила дума на някой близък, колега или дори непознат, ще му донесем добро настроение, той ще го предаде на друг, той пък на трети...
Спомням си за болното от рак момченце от филма „Предай нататък”. То изобрети проста схема, как да направи света по-хубав. Направи голямо добро на непознат с единствената уговорка той да направи добро на трима и всеки един от тези трима на още трима. На пръв поглед наивно, но ако поставим подобно обещание сред приоритетите си, съвсем не е недостижимо, напротив!
Всъщност, ако човек се замисли, нещата наистина са елементарни. Представете си, че пътувате към работа. Метрото е претъпкано, някой ви настъпва. Ситуация едно: Правите груба забележка, която заплашително звучи като начало на скандал. Въпрос на късмет - или става скандал, или настъпилият ви си замълчава. И в двата случая човекът е обиден или най-малкото - в неприятно настроение. Вие също… Той влиза в контакт с друг човек, няма начин да не предаде негативизма си дори да си го „изкара на него”… Вие – също. Не е трудно да си представите отрицателните „вериги”, които се създават от на пръв поглед безобидна случка…
Понеже наистина не е трудно да си представите, бързам да ви отведа при ситуация номер две: Настъпват ви, усмихнато казвате „ОК, ти ще командваш!”. Дори да не последва усмивка от другата страна, повярвайте ми, ще направите денят на един човек по-весел. Той ще носи това настроение в себе си, вие също. Той ще го предаде на следващия, вие също и… тези вериги ми изглеждат по-приятни. А на вас?
Най-хубавото е, че не се изискват средства, нито много усилия и изборът е изцяло наш! Имаше една българска народна приказка, чийто извод беше, че лошата дума не се забравя. Идеята тук е не да помним лошото, а да откриваме доброто във всичко, да го носим със себе си и щедро да го раздаваме! Може би с малките неща ще направим света по-хубав...
С кого да започнем днес?
