Много взе да ми дотяга от тази болка в очните нерви, която изпитвам всеки ден при вида на ученичка в 10-ти клас с прическа в стил „телевизор“ и пола тип „Заеби, ще ставам стриптизьорка!“ Взе много да ми писва и от Мари, отварачки, гущери, алигатори, Андрейки, Галенки и останалите човекоподобни от семейство Пайнерови. Но колкото и да ми е писнало, не мога да се отърва от тях, защото те са навсякъде. Те са в сутрешното ми кафе с Гала, те са в обедната ми почивка с набързо прегледаното списание, те са във вечерите ми с новия сезон на някое риалити. Аман! А някога чалгата си беше просто чалга, а не лайфстайл!
Някога се пулехме пред телевизора, докато Кондьо дефилираше в тъмно синия си костюм от пясъчна коприна, Силвия нежно ни шъшкаше и съскаше, а Азис беше само Васко педераса.
Липсва ми това време! Липсва ми Глория с дебели баджаци и плисирана поличка. Липсва ми Петра в леопардово клинче, кълчейки се пред колата на шефа си. Липсва ми Ина и нейната болезнена откровеност в зелено, липсва ми Румяна (Мир на праха й!), липсва ми Джони, Радо Шишарката, Никсън (Кво стана с тоя човек верно?), липсва ми Лия, липсва ми даже и Сани...
Някога тези хора не бяха нито ВИП, нито брадъри, нито звезди, а най-хубавото беше, че не бяха ничии идоли! Бяха просто певачите и певачките от „Оникс ТВ“, които ни забавляваха, разсмиваха и натъжаваха. Тогава не се деляхме на чалгаджии, металисти, рокаджии и хаус фенове. Бяхме си ние. Щракахме с пръсти, пеехме до прегракване „Две очи разплакани“ и отлично осъзнавахме, че това в кръчмата и онова по телевизията е само утопия, а не реален живот.
Отлично разграничавахме забавлението от истинската действителност. Не цупехме устни в тоалетните на заведенията, не се правехме на секс бомби. Бяхме си ние! Слушахме внимателно в часовете по география, пишехме си домашните и ако не друго, то поне знаехме коя е столицата на Сърбия.
Даа, а някога чалгата си беше просто чалга, не лайфстайл!
