Късно вечерта. Сама съм. Сама съм в едно от новоизлюпените софийски заведения. Чакам да се видя с една от най-добрите си приятелки. Тя винаги ме изслушва с невероятно търпение и интерес, когато реша да излея върху нея цялата насъбрала се в мен емоция от несподелените ми чувства. Но. Тя закъснява. И този път закъснява точно навреме…
Грабвам първото попаднало ми списание и се зачитам. Чета, чета, чета… Една статия ме поглъща. Накрая просто вдигам поглед и си казвам: „Съдбата е странно нещо”.
Погълна ме историята на две жени – колкото обикновени, толкова и необикновени. Просто защото няма две еднакви личности, но пък винаги се намират допирни точки между някои хора.
Историята ли? Банална - за любовта. За любовта през погледа на две жени. Две много близки приятелки.
Марчела е адски красива, изтънчена, образована, ефирна, горда… Изглежда толкова съвършена, че мъжете не смеят да я доближат. А около нея винаги са кръжали много мъже.
Мария е… Е, няма грозна жена, но… Не хваща окото на мъжа от първия миг, но пък се цели много точно в сърцето му. А нейното, междувпрочем, е болно.
Какво могат да разкажат двете за любовите си ли?
Марчела има зад гърба си един 30-годишен брак. Завършил с развод. Тя се омъжва за красив, забавен, свалящ звезди „мъж”. Ооо, той знае как се живее живота, знае как се градят пясъчни замъци и как се пилеят пари по гуляй. А тя знае какво е да нямаш пари да си платиш тока. Но е толерантна, чакаща, преглъщаща и винаги е вярвала, че това един ден ще бъде оценено. Е… Не е било оценено. Хубавото е, че го осъзнава, макар и след 30 години.
Мария има зад гърба си 3 брака. Първият с 15 години по-млад мъж. Във времето на комунизма това е скандал, който я отвежда в Африка. Следва развод, бившият й забягва към САЩ, а тя се омъжва за втори път. За краля на страната, в която се намира. Разделя се и с него. Третият й съпруг е професор, който напуска красивата си жена, лудо влюбен в Мария. „Спечелих го, защото го карах да се чувства велик. Това е.” – казва тя. Невзрачната Мария има и много любовници. Един от тях се самоубива, защото не може да преживее раздялата с нея.
Как гледат двете на края на една връзка ли?
„Преживеният миг остава завинаги. Можеш да редактираш спомените си така, че да станат хубави” – казва Марчела.
„Краят на една връзка е началото на нова” – казва Мария. Мария казва и други неща…
„Красивата жена не разбира, че любовта се създава. Не разбира философията на себеотдаването. Красивата жена не е най-хубавата жена. Хубавицата чака щастието наготово, а грозната се старае да го получи”.
Е, аз съм от онези жени, около които винаги има купища мъже. И все още не мога да кажа, че някога съм се влюбвала. Истински. Но пък разбирам. Разбирам, че първо трябва да се влюбя в себе си.
Когато обичаш себе си, няма значение дали си с характер на принцеса, кралица или императрица. Няма лошо, че се нуждаеш първо да получиш любов. Защото, когато ти я дадат, ще можеш да я „поливаш” и да я накараш да израсне.
Всеки има право на избор. Аз може и да имам допирни точки с Марчела, но избирам философията на Мария.
И както казва тя за финал: „Най-важното е да обичате себе си в любовта. Убийте мъжа с нежност. Вземете му ума с фантазия. Бъдете различна. Ние раждаме мъжете, те са наши деца”.
